Четем разказите на Педро Алмодовар

Издателство „Колибри“ представя вълнуващия сборник с разкази „Последният сън“, реверанс към почитателите на испанския артист Педро Алмодовар и неговата неподражаема киноестетика! Превода дължим на Маня Костова.  По думите на режисьора „Последният сън“ е своеобразна фрагментирана автобиография, непълна и донякъде криптирана:

„Този сборник разкази - наричам всичко разказ, не правя разлика между жанровете - показва тясната връзка между това, което пиша, филмирам и преживявам“. „Последният сън“ (Колибри.) обхваща дванайсет разказа, отличаващи се с богато разнообразие от теми и пленително съжителство на фикция и реалност.

Действието в тях се развива между края на 60-те години на миналия век до днес. С увличаща непринуденост авторът позволява на читателя да надникне в ума и в сърцето му. Споделя свои размисли, преживявания, настроения, радости, разочарования, фобии, експериментаторски търсения. Далеч по-завладяваща от традиционна автобиография, тази многолика и многопластова кратка проза, написана с кинематографична стегнатост, експресивност и тънък хумор, е автопортрет на един оригинален творец, страстно отдаден не само на киното, но и на писането. Верен на себе си, също както и в киното, писателят Алмодовар вълнува и провокира с необикновени хрумвания, неочаквани обрати и силни внушения.

„Роден съм в епоха, която беше лоша за Испания, но добра за киното. Става въпрос за 50-те. Като режисьор се родих в разцвета на постмодерното – идеите нахлуват отвсякъде; всички стилове и епохи съжителстват, няма предразсъдъци откъм пол, няма гета; пазар също нямаше  – имаше единствено желание за живот и за действие.“ Така Педро Алмодовар обобщава първите си стъпки в живота и в света на седмото изкуство.

След като религиозното възпитание убива вярата му в Бога, а режимът на Франко го лишава от възможността да получи кинообразование, режисьорът на шедьоври като „Всичко за майка ми“, „Говори с нея“ и „Жени на ръба на нервна криза“ се впуска в школата на живота. Спряган като непоносимото дете на испанското кино, днес той е видна фигура сред европейските филмови режисьори, а всеки негов филм се очаква с нетърпение и трепет. Носител е на множество престижни международни награди, в т.ч. „Оскар“, „Златен глобус“, „Златна палма“. Прозата на Алмодовар е също толкова изкусна и гениална, колкото и филмите му.