"Ерекция" проследява дългото пътешествие от човека-животно до социалния човек

Един мъж, лежащ на сцената, се изправя на крака в продължение на 45 напрегнати до скъсване минути. Историята на човешката еволюция, режисирана от Орелиан Бори и изтанцувана от Пиер Ригал – двама от големите концептуалисти на съвременния френски танц. Одисея, философска притча и научна фантастика едновременно, "Ерекция" проследява дългото пътешествие от човека-животно до социалния човек през всичките му виртуозни обрати, проби и грешки. На сцената заедно с Ригал играят също светлината, с изненадваща и радикална намеса, звукови и видео ефекти, произвеждани на живо.

Орелиан Бори е основател, творчески директор и хореограф на феноменалната танцова компания CIE 111 (виж Sofia Dance Week 2008) и пионер на съвременното френско цирково изкуство. Учи физика и архитектурна акустика, прехвърля се в специалност кино и накрая завършва обучението си с актьорско майсторство и жонгльорство в Театър Тату на босненеца Младен Материц. Когато събира CIE 111 Бори има в главата си един проект (Трилогия на пространството, вдъхновен от основни геометрични понятия) и генералната идея да смеси съвременно изкуство, кино, музика, рисуване и технологии по нови, неопитвани досега начини до пълно размиване на границите. Това е и езикът на CIE 111, бурно аплодиран по всички световни сцени – жестовете на модерния градски живот, кинетика, оптически илюзии, жонглиране, акробатика, театър, танц, причудлива сценография и лекo, приятно чувство за хумор. Ще бъде представена на 26 септември (сб) 20:00 на сцената на Националната опера и балет.

Пиер Ригал и Орелиан Бори са приятели от много по-дълго време, отколкото са колеги. Общата им работа започва, когато Бори кани Ригал да направи видеоинсталация за един от спектаклите му (Plan B). Едва по-късно Ригал става танцьор (след като е завършил математика, икономика и кино и е бил професионален бегач) и проектите им постепенно стават общи. Двамата създават Ерекция през 2003 в малко студио в Националния театър в Тулуза и си прогнозират успех пред "двама-трима луди, заинтересувани от минимализъм". Шест години по-късно спектакълът е игран 120 пъти по целия свят, не се наблюдават признаци на затихващ интерес.