Плаках, докато четях сценария на собствения си филм: Скарлет Йохансон от Кан

Скарлет Йохансон иска да режисира, откакто е била на 12 години. На снимачната площадка на филма на Робърт Редфорд от 1998 г. „Повелителят на конете“ по книгата "Лечителят на души" – седмият ѝ филм като актриса – тя вижда специфичния начин, по който той работи, начинът, по който разбира актьорите си, и ѝ идва ясна мисъл: Искам някой ден да направя това, съобщава сайтът slava.bg.

Очевидно е, че през почти 30-те години, откакто Йохансон отправи това лично желание, тя не е чакала нещо да се случи. Номинирана два пъти за Оскар и носителка на награда „Тони“ за работата си на Бродуей, тя е изпълнителен продуцент и участва в ролята на Черната вдовица в кинематографичната вселена на Marvel. Тя основава продуцентската си компания These Pictures през 2017 г. и, наред с Редфорд, сред режисьорските ѝ сътрудници през годините са Кристофър Нолан, София Копола, Джонатан Глейзър, семейство Коен, Ноа Баумбах и Уес Андерсън. Тя ще се срещне отново с последния в Кан, тъй като участва в най-новия му - третият им съвместен проект - „Финикийската схема“.

Някак си обаче подходящият режисьорски проект така и не се появил, докато миналата година старата приятелка на Йохансон, Селин Ратрей от Maven Screen Media, ѝ не дала сценарий за възрастна, самотна жена на име Елинор, която се мести в Ню Йорк след смъртта на най-добрата си приятелка. Към филма била прикрепена 94-годишната Джун Скуиб, номинираната за Оскар MVP на филма на Александър Пейн от 2013 г. „Небраска“.

Когато сядаме заедно в едно фотостудио в Ню Йорк, Йохансон току-що е приключила фотосесията, свързана с тази статия, и светкавично бързо е изтрила целия грим и е отново облечена в обичайните си дрехи - шикозно, но семпло яке и панталон. Единствената ѝ украса са малко бижута, включително емблематичните ѝ обеци. Скоро ще се отправи към друга фотосесия, този път за QVC за The Outset - чистата и екологично съобразена линия за грижа за кожата, която тя разработи.

Когато ѝ казвам, че съм гледала филма „Елинор Великата“, тя сякаш усеща нещо странно ново в това да бъде режисьор, който представя свой собствен филм след толкова години в бизнеса. „Толкова е забавно хората да го видят, защото аз съм живяла с това дълго време“, казва тя. „Мисля, че никога не съм имала това преживяване да правя нещо и да не... Различно е. Когато играеш в нещо, това е извън твоите ръце, разбира се. Очевидно е, че работя по това в такъв изолиран свят, че след това да го споделя с всички е страхотно.“ Тя казва, че това преживяване „първоначално е било малко изнервящо, но сега осъзнавам, че се надявам, че ще бъде широко споделено. Но е толкова различно чувство от това да чакаш да видиш как режисьорът ще монтира изпълнението ти или какво е извлечението му от работата, която сте свършили заедно. Изненадва ме, когато хората казват, че са гледали филма.“

Сценарият на „Елинор“ имаше незабавно въздействие. „Когато го прочетох, плаках, а това почти никога не се случва“, казва тя. „Понякога четеш сценарий, който е наистина трогателен. Когато прочетох „Джоджо Заекът“, плаках. Понякога сценарият те трогва по този начин, което е изключително.“

„Виждах, че в това се крие голяма възможност“, продължава тя. „Помислих си: „О, всъщност мисля, че мога да разкажа тази история.“ Напомни ми толкова много за независимото кино от средата до края на 90-те. Бях дете на 90-те. Работех в независимия киноиндустриален сектор по това време и гледах много филми от този период, които са от 90-те до началото на двадесетте, като „Пресичане на Деланси“ и подобни филми, които обичах като дете. Ричард Лагравенез направи страхотен филм, наречен „Живот на глас“, а след това и някои филми на Уди Алън от този период, към които гравитирам само като фен.“

Копродуцентите на „These Pictures“ Джонатан Лиа и Кийнън Флин безпрекословно се довериха на решението ѝ да режисира и продуцира. Флин си спомня: „От самото начало нямаше никакво съмнение. В същия ден си помислих: „Добре, ще го направим.“ Беше мигновено.“

Сценаристката Тори Камен се бореше осем години, за да напише сценария си, и беше изненадана, когато Йохансон ентусиазирано се включи. „Скарлет, с цялата си добра воля, сила и репутация в тази индустрия, използва този капитал, за да направи този тип филм, в който 95-годишна жена се разхожда из града, и това е филм с герои“, казва тя. „Това е малък и не е много шумен филм. Това говори много за типа артист, който е тя, и за типа човек, който е. Това са наистина трудни филми за правене: малки, независими филми, водени от герои, където никой не се целува. И тя се ангажира да го направи. Това е силата на Скарлет Йохансон. Тя видя филм по моя сценарий, който аз дори не гледах като сценарист, а бях прекарала дълго време, живеейки с него. И тя издигна този филм до нещо, което може да бъде показано в Кан.“

Филмът ще има премиера в „Особен поглед“, като Скуиб ще се появи заедно с относително новата Ерин Келиман, която играе Нина, студентка, която се сприятелява с Елинор; Чиуетел Еджиофор, който играе ролята на бащата на Нина; и Джесика Хехт от „Breaking Bad“ като дъщерята на Елинор. Йохансон, разбира се, не е непозната в Кан, след като дебютира на червения килим там през 2005 г. на световната премиера на „Match Point“.

Преди „Елинор Великата“ да бъде избрана за фестивала, Йохансон казала на Лия и Флин: „Ако това се получи, мечтата ми е да видя Джун да минава по червения килим в Кан.“ Но по това време, казва тя, „това беше само мечта, защото очевидно все още обработвах кадрите ни.“

Йохансон е била зад камерата преди, режисирайки 12-минутен късометражен филм, наречен „Тези скитнически обувки“ за филма от 2008 г. „Ню Йорк, обичам те“ - но това е първият пълнометражен филм, който тя някога е режисирала. И на пръв поглед, независим филм за деветдесетгодишна жена може да изглежда необичаен избор за режисьорски дебют на най-касовата актриса на всички времена. Но като се погледне по-отблизо начина, по който Йохансон се е развивала през кариерата си, може би решението ѝ е напълно логично.

„Тя е една от малкото хора, които са успели да прескачат успешно от жанр в жанр“, казва Лия. „Тя би могла да направи филм на Marvel, а след това и филм на Уди Алън. Никой не би се усъмнил. Не познавам никой друг, който наистина би могъл да направи това.“

„Тя е много решителен човек“, добавя Лия. „И това е наистина страхотно качество, което човек има като режисьор, и ни улеснява много работата, защото можем да се обърнем към нея с всичко и да кажем: „Какво мислиш? Харесва ли ти това?“ И веднага ще получим отговора. Мисля, че такава е тя в живота, а също и като режисьор.“

Тази решителност ѝ е служила добре досега. Йохансон би могла да позволи на индустрията да я тласне в нишата на територията на „блондинка бомба“, но вместо това е направила избори, които са избегнали конкретно определение. Сред тях е дълбоко зловещата ѝ роля в научнофантастичния филм на Глейзър от 2013 г. „Под кожата“ и противоречивият ѝ, несъвършен герой в драмата за развод на Баумбах от 2019 г. „Брачна история“.

Освен това е фактът, че тя съди Disney. През 2021 г. Йохансон цитира компанията за пускането на „Черната вдовица“ както в кината, така и в стрийминг услугата Disney+. Договорът им определяше ексклузивно разпространение в киносалоните и без това тя нямаше да получи бонусите си за бокс офис. В крайна сметка въпросът беше уреден, но колективно светът седна и обърна внимание. Тя се беше изправила срещу гигант в индустрията, разреши проблема и щеше да продължи да работи с тях. Тя е изпълнителен продуцент на MCU May Thunderbolts*.

След това дойде още един пример за решителност. През май миналата година, когато OpenAI пусна новата гласова система на ChatGPT 4.0, наречена „Sky“, Йохансон публикува изявление, в което казва, че е „шокирана, ядосана и невярваща“, че гласът звучи „зловещо подобно“ на нейния собствен. Тя каза, че главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман се е обръщал към нея многократно с молба да бъде гласът на Sky и че тя е отказала. Тя също така отбеляза, че Алтман е туитнала думата „нейна“, когато „Sky“ беше пуснат – което тя прие за препратка към филма на Спайк Джонз от 2013 г., в който тя озвучи чат система. В отговор OpenAI премахна гласа на „Sky“.

„Тя е шибан шеф“, казва Лиа. „Тя е безстрашна. Тя е безкомпромисна, когато става въпрос за морала ѝ и какво наистина я движи. Тя отказва да бъде блъскана и не може да бъде блъскана. Удивително е, защото ще видите тези публични случаи, в които тя е преследвала неща или е затваряла неща, защото не са били правилни. Но след това за всеки един от тях ще видите още пет, в които тя е могла да го направи, но е избрала да не го прави.“

По това време Йохансон каза пред New York Times, че е отказала да бъде гласът на ChatGPT, защото „просто чувствах, че това противоречи на основните ми ценности“, и добави: „Също така чувствах, че за децата ми би било странно. Опитвам се да бъда внимателна с тях.“

Сега, попитана дали да им даде пример е това, което има предвид, когато заема позиция и се застъпва за себе си, тя отговаря: „Дъщеря ми е на 10 години и ми е казвала преди, че иска да бъде като мен, когато порасне. Колко прекрасно нещо е от дъщеря ти да ти каже... Но аз винаги съм толкова фокусирана върху това децата ми да станат себе си. Това е наистина важно за мен. Надявам се, че ще дам добри примери.“

Камен се караше с майка си в магазин в Уест Елм, когато получи обаждането, че Йохансон ще режисира. Тя се строполи на дивана и се разплака, докато майка ѝ съобщи добрата новина на всички в магазина. „След това веднага се върнахме към кавгата“, казва тя.

Подобно на героя на Скуиб във филма, бабата на Камен, Елинор, имала най-добра приятелка на име Беси, която била оцеляла от Холокоста, и когато Беси починала, Елинор се преместила в Манхатън и била отчаяно самотна. „Тя научавала в реално време, че никой всъщност не искал да се сприятелява с 95-годишна жена, дори с друга 95-годишна жена. Тя искала да промени живота си, но била посрещната с мълчание.“

И точно тук историята на истинската Елинор и измислената Елинор категорично се разминават, откъдето идва и различното изписване на имената. „Искам да стане това съвсем ясно“, казва Камен, „или ще бъда изгонена от семейството.“

Във филма измислената Елинор стига до крайности, за които истинската баба на Камен никога не би си помислила. Елинор неволно се присъединява към група оцелели от Холокоста, което ѝ напомня за любимата ѝ приятелка Беси и историите ѝ за ужасяващото ѝ детство в окупираната от нацистите Полша. В крайна сметка тези спомени формират значителна част от разказа на филма.

Камен казва: „Нямаме много филми за това как изглежда сега, тъй като тези оцелели са в последната глава от живота си, как изглежда това и какво означава. Беше чест да мога да помогна за разказването на някои от тези истории.“

Самата Йохансон също е еврейка, със семеен произход от Полша и Русия, а членове на разширеното ѝ семейство са загинали в Холокоста. И Камен, и Йохансон са били много близки с бабите си. „Имахме наистина естествено разбирателство“, казва Камен, „и двамата разказвахме истории за бабите си, с които сме израснали, и колко много са означавали за нас, и как се е чувствало, че историите на това поколение се изплъзват през пукнатините, докато ни напускат.“

„Елинор, този герой, сякаш има части от бабата на всеки в нея“, казва Йохансон.

Камен написа историята, имайки предвид Скуиб за ролята на Елинор, но по онова време това беше просто мечта. След това нейният сценарий беше открит от Луси Кийт, вицепрезидент по развитието в продуцентската компания Pinky Promise. Основателката и изпълнителен директор на Pinky Promise, Джесамин Бургум, казва: „Ние сме основани от жени и ръководим изцяло женски екип и сме привлечени от този вид истории, които са около сложни, многоизмерни женски персонажи.“

Скуиб се присъедини само няколко дни след като получи сценария и преди Йохансон да се присъедини към проекта. „Не исках да правя сценария без Джун“, казва Йохансон. „Трябваше да е с Джун.“

Финансистите на филма дадоха на Йохансон „пълна свобода“, казва президентът на Pinky Promise, Кара Дърет. „Всички бяха на една и съща вълна да дадат на Скарлет пълен творчески контрол върху това какъв филм иска да направи, а тя дойде с такава визия и много ясна гледна точка. Операторът, когото искаше, Елен Лувар, Скарлет беше като: „Ето кого искам да снима този филм“ от самото начало.“

Йохансон смяташе, че трябва да се снима в Ню Йорк и искаше да покаже родния си град по истински начин. Но това не беше проста задача, а главната актриса вече беше на 94 години. „Това е специфичен филм, защото е сложна тема“, казва тя. „Малък филм е, но все пак се снима в Ню Йорк.“

Оглеждайки се назад, Лиа си спомня, че едно от най-големите предизвикателства на тези снимки в Ню Йорк беше, по заобиколен начин, Тейлър Суифт. „Забавното е, че едно от местата ни за снимки беше точно до къщата на Тейлър Суифт, така че по ирония на съдбата, по време на снимките се появяваха папараци. Но те се появяваха и не ни обръщаха никакво внимание, което беше чудесно, защото дори не осъзнаваха, че Скарлет режисира.“

Йохансон осъзнаваше нуждата от бързина. „Имах часовник, защото Джун е на 94 години“, казва тя. „Тя се чувстваше готова да направи филма и знаех, че ще е много работа за нея.“ Така че те се движеха със светкавична скорост. „Получих сценария през август и си помислих: „Трябва да го направим тази зима.“ Това беше много стресиращо, лудо, лудо стресиращо. Разпадна се хиляди пъти.“ Тогава се появи Sony Pictures Classics. „Това беше невероятно“, казва тя. „Не искам да казвам, че съм филмов сноб, но обичам Sony Pictures Classics.“ И за първи път Sony Pictures Classics и TriStar Pictures си партнираха. „Идеята да работим с TriStar беше невероятна, беше перфектна“, казва тя. „Не можех да поискам по-добри партньори от Sony Pictures Classics и TriStar. Никол Браун, нашият изпълнителен директор в TriStar, е невероятна, изпълнителен директор мечта. Имах късмет.“

Когато Скуиб и Йохансон се срещнаха, Скуиб веднага разбра, че ще се получи. „Скарлет е толкова себе си“, казва Скуиб. „Тя е такава, каквато е, приемаш или не, и това ми харесва. Надявам се и аз да се държа по същия начин. Просто мисля, че тя е толкова безстрашна. Беше много смела да каже „да“ и аз веднага бях запленена от нея и от нея. Просто почувствах, че тази жена и аз ще работим добре заедно.“

„Скарлет не иска одобрение. Не го прави и не би трябвало. Никой от нас не би трябвало. Ако работим, работим, ние сме там, където сме, защото заслужаваме да бъдем там, където сме. И мисля, че е толкова важно тя да знае стойността си като личност. Няма нищо общо с това да си актриса, но тя знае коя е. Говорихме за грешките, които сме допуснали. Боже, всеки прави грешки. Но аз просто мисля, че тя е смела, много силна жена и се възхищавам на това. Мисля, че това е, което сме в най-добрата си форма.“

Скуиб лично разказа за някои от преживяванията на Елинор с промяната в живота си по-късно. „Живях в Ню Йорк 65 години, а след това се преместих тук [в Лос Анджелис] преди около 20 години“, казва тя. „И това беше голяма промяна. Не дойдох тук, без да познавам никого, но все пак е различно. Всичко беше ново и бях на 80 години, когато направих това.“

Въпреки увереността си, снимките в Ню Йорк първоначално накараха Скуиб да се замисли. „Имаше неща, които ме накараха да си помисля: „Уау, можеш ли да го направиш?“ Но аз винаги чувствам, че мога. Винаги съм такава. Но мисля, че във филма поставих под въпрос и физическата си форма – дали ще мога да го направя?“

Скуиб има бастун, но казва, че не винаги е нужно да го използва. „Донесох го на първата среща със Скарлет. Бях снимала [комедията от 2024 г.] „Телма“ без бастуна, затова казах: „Мога да го направя без бастуна или