Почина Патрик Стюарт на 86 години – капитанът от „Стар Трек“, който покори Холивуд със скоростта на светлината

Легендарният британски актьор Патрик Стюарт, известен с ролите си в „Стар Трек“ и „Х-Мен“, почина на 86-годишна възраст. Актьорът си е отишъл на 28 октомври в дома си в Лос Анджелис след кратка борба с болестта на Алцхаймер и деменция с телца на Леви.

Когато Патрик Стюарт, вече признат за един от най-големите театрални актьори на Великобритания, пристига в Холивуд през 1987 г., той е посрещнат с недоверие.

Холивудските журналисти споменават името му с нескрито учудване, сякаш някакъв извънземен аристократ внезапно се е телепортирал сред най-големите звезди на киното.

Причината е, че Стюарт е избран за капитан на космическия кораб „Ентърпрайз“ във възродената поредица „Стар Трек“.

Актьорът намира този снобизъм за изключително забавен. Още в първия си ден в студиото на Paramount той поставя на караваната си предупредителен надпис: „Внимание! Непознат британски актьор, играещ Шекспир.“

През следващите три десетилетия Стюарт се превръща в една от най-големите екранни звезди. Той се чувства еднакво уверено както в супергеройските филми от поредицата „Х-Мен“, където играе Чарлз Ксавие, известен като Професор Х, така и в постановки на „Хамлет“ и „Крал Лир“.

Със своя плътен баритон и театрална дикция той успява да превърне дори най-обикновената реплика в заповед, сякаш произнесена от върха на Олимп.

В ролята на капитан Жан-Люк Пикар в телевизионния сериал „Стар Трек: Следващото поколение“ Стюарт произнася знаменитите фрази „Напред!“ и „Направете го!“ така, сякаш са написани от самия Шекспир.

Сериалът постига феноменален успех, привличайки по 30 милиона зрители седмично, печели 19 награди „Еми“ и вдъхновява създаването на четири пълнометражни филма, както и продължението „Стар Трек: Пикар“.

Въпреки огромния успех Стюарт винаги усеща, че някои от бившите му колеги от британския театър гледат отвисоко на решението му да се насочи към Холивуд.

„Постоянно ме питаха: „Защо, защо, защо?“, сякаш съм се принизил по някакъв начин. Какъв снобизъм! За огромен брой хора аз завинаги ще остана Жан-Люк Пикар и това е напълно приемливо за мен. Наистина вярвам, че създадохме достоен за възхищение персонаж“, споделя актьорът през 2003 г.

Когато получава ролята на 47 години, самият той се съмнява, че е правилният избор.

„Не можех да разбера защо са избрали някакъв скучен стар британец, след като разполагат с толкова много американски звезди. Бях убеден, че ще ме сменят след три месеца“, разказва той.

„Мислех, че дотогава ще осъзнаят колко абсурдно е да поверят главната роля на плешив англичанин на средна възраст.“

Решението му да приеме предложението е повлияно и от унизителен разговор с театрален продуцент през 80-те години, когато вече има над две десетилетия професионален опит.

Стюарт е постигнал значителни успехи в Кралския Шекспиров театър в Стратфорд на Ейвън, където играе Оберон в „Сън в лятна нощ“ и Шайлок във „Венецианският търговец“.

Получава признание и за участието си в телевизионната историческа поредица на Би Би Си „Аз, Клавдий“, където пресъздава безмилостния командир на преторианската гвардия Сеян.

Въпреки това продуцент от лондонския Уест Енд му заявява, че не е достатъчно известен, за да привлече публика.

„Спомням си как седях на среща с продуцент, за да обсъдим преместването на спектакъл от театър „Олд Вик“ в Уест Енд. Той ми каза: „Трябва ни поне един актьор, за когото хората действително са чували.“

„Това много ме нарани. След 27 години в професията не смятах, че трябва да слушам подобни неща. Но такава беше търговската действителност. Бях прекарал толкова години в Кралската Шекспирова компания и Националния театър, а все още бях просто „Патрик кой?“.

От бедно детство до световна слава

Стюарт е роден през 1940 г. в Мирфийлд, Западен Йоркшър, в семейството на военен старшина и работничка в текстилна фабрика.

Израства в бедност, в дом без собствена тоалетна, а семействата от квартала използват общо помещение за пране.

Баща му страда от алкохолна зависимост и често пребива майка му. По-късно актьорът си спомня, че още като дете се е научил да застава между юмрука на баща си и лицето на майка си.

„Умение, което никое дете не би трябвало да придобива“, казва той.

Напуска училище на 15 години и започва работа като младши репортер в местен вестник, а по-късно продава мебели. Спестява достатъчно пари, за да постъпи в театралното училище Bristol Old Vic.

Започва кариерата си в провинциални театрални трупи, участва в постановки като „Островът на съкровищата“ и постепенно получава телевизионни роли, включително на пожарникар в популярния британски сериал „Коронейшън стрийт“.

На 19 години започва да губи косата си заради алопеция. Първоначално това го тревожи, но впоследствие превръща характерната си външност в предимство. Сред запомнящите се негови роли е тази на съветския шпионин Карла в „Дама, поп, асо, шпионин“.

Сърдечен удар, разбити бракове и нова любов

Стремежът му към професионален успех се отразява и на здравето му. Още в началото на 50-те си години преживява първия си инфаркт.

Докато едновременно режисира и участва в „Стар Трек: Следващото поколение“, започва да изпитва болки в гърдите, но първоначално ги пренебрегва.

„Глупаво споменах на асистент-режисьора, че усещам болка в гърдите. Десет минути по-късно вече лежах на носилка, със система в ръката, и ме караха към болницата. Няма нищо подобно, което да те накара да преосмислиш живота си.“

Отдадеността му на работата се отразява и на личния му живот. Първият му брак с хореографката Шийла Фалконър, продължил 24 години, завършва с развод.

Вторият му брак с американската продуцентка Уенди Нойс също се разпада.

През 2004 г., когато е на 64 години, актьорът започва връзка с 25-годишната актриса Лиза Дилън, която току-що е завършила театралното училище. И двете му деца от първия брак са по-възрастни от нея.

През 2013 г. Стюарт се жени за американската певица Съни Озъл, която е с 38 години по-млада от него.

Сватбената церемония е необичайна – провежда се в мексикански ресторант, а неговият приятел и колега от „Х-Мен“ сър Иън Маккелън, облечен с мантия, изпълнява ролята на свещенослужител. За целта Маккелън получава разрешение да извършва брачни церемонии от религиозната организация Universal Life Church.

Последните години

Патрик Стюарт продължава да се снима и след навършването на 80 години, докато болестта на Алцхаймер не го принуждава да се оттегли.

Веднъж, попитан защо не може просто да се откаже от театралната сцена, той отговаря с думи, които обобщават цялата му любов към актьорската професия:

„Защото тя ме кара да се чувствам като великан.“

Наталия Каменова