Вера Найденова: 90 г. между Ален Делон и Иван Иванов

„С Ален Делон сме набори”, шегуваше се професор Вера Найденова, която днес става на 90, докато я придружавах по пътя от хотела й на рю д’Антиб до фестивалния дворец в Кан за безумната сутрешна прожекция в 8.30, за която човек трябва да се класира поне половин час по-рано.

Беше последният й Кан и, ако помня добре, гледахме филм на любимия й Кроненберг. Тя е сред малцината, които го разбират, и на мен подсказа как да го правя.

Вера е и единственият човек, когото познавам, откакто Еди Захариев го няма между нас, който разбира от толкова силното и толкова сложното унгарско кино. Има и висши държавни отличия на братската и преди, и сега нам страна като признание за приноса си.

Тя винаги сядаше вдясно на определен ред в Гранд Театр Люмиер. След средата на залата, на последните места открая вдясно, за да може лесно да маневрира със затруднените си движения или пък да излезе, без да пречи някому, ако филмът е тотален провал.

Вера за мен е Кан и без вече да идва на фестивала през последните 6 години. И не само заради книгата й, която му посвети, а на мен я подари с автограф, за което съм много благодарен. Фестивалът Кан е хронологията на кинофорума, както я е преживяла от 1992 г. и в десетилетията след това.

Проф. Найденова имаше възможно най-високата за българин карта в йерархията на журналистите и критиците – розова с точка.

И, за да защитава тази чест, до последна възможност на силите си идваше в Кан. Със спестяванията от скромните си доходи. Истински аристократизъм, който винаги ме е карал да се чувствам горд, че я познавам.

Помня как вечеряхме с нея, Криси Патрашкова и Борето Колев в Казанова, където българите на феста обичахме да ходим. Престанахме, защото никой от тях вече не идва на фестивала - само аз - и се появи келнер от Варна в нашето, „българското” заведение на ул. Казанова – братя - герои от съпротивата.

Представям си как през 90-те години с Криси са заставали пред витрините на Кроазет и са скицирали тоалетите, за да ги дадат на шивачките си, да ги претворят, докато в София нямаше брандове.

Помня бежовия сафари – костюм, който беше запазената марка и стила на проф. Найденова Кан след Кан. Светъл, чудесно скроен, комфортен. Също като нея.

Помня и как ми показа стола на Фестивалния дворец, поддържан от кухнята на отсрещния прочут хотел Мажестик. Бяхме сред пионерите в него, а сега всички велики кинокритици и журналисти се хранят там, заедно с персонала на „канското НДК”.

Запознах се с проф. Вера Найденова през 2005 г. на пресконференцията на журито на откриващия се и първи за мен фестивал. Поставих я в неудобно положение – тя е умерен, деликатен и дипломатичен човек, питайки без заобикалки Салма Хайек онова, което всички коментираха, но никой не казваше на глас: „Защо канските филми не печелят Оскари”?

Такова беше времето. И някой трябваше да изгоровори очевидната истина: „Царят е гол”. Великите световни издания цитираха въпроса и отговора, а след някоя и друга година - от Артистът насам - Кан почти не пропуска година с филм, печелещ Оскар.

Постепенно се сприятелихме и започнах и аз, като студентите й, да понаучавам и да разбирам от кино, благодарение на нейните винаги точни и добронамерени коментари.

Иначе я познавам като образ от дете – от Всяка неделя и нейната кинокритика, която винаги беше аргументирана, а понякога беше и остра.

Всъщност, изкуството беше едно от малкото неща, които в онази епоха можеха да се критикуват и хората, които раздаваха присъдите в сферата бяха супер уважавани и следени. И то от възможно най-широка публика. Милиони българи живееха с родното изкуство. 

 Всички трябва да й бъдем благодарни като откривател на може би най-голямата кинозвезда на България – или, хайде, една от двете сред мъжете, заедно със Стефан Данаилов – легендата от Всичко е любов, Лавина, Комбина, Нощем с белите коне и т.н. Иван Иванов. За да направим композицията кръгова, да го наречем - и с право - българския Ален Делон!

Само това да беше направила, пак щеше да стига. А тя е направила много повече.

Честит рожден ден! И след 90: Само напред!

Борис Ангелов