ДА! На брега на Ариана изненадва HOM'S

Само едно от трите заведения, гледащи към езерото Ариана, което софиянците помним с по-романтичното му название Пеещите фонтани, както го наричахме като деца, работи. Понякога забравяме, че в сърцето на града и досами Парка, както пък казваме открай време на Борисовата градина, има и такова кътче. Градината му на самия бряг открива кротка и умилително носталгична гледка към езерото, върбите около него и сградата на БНТ в дъното, която е удивително спокойна и приятна. Нищо, че водата за съжаление е доста мръсна, поради тоталното кметско безхаберие на Васил Терзиев. Не е за вярване за човек, роден в нашия град. Но факт!

По малката декорация с типични черги веднага ще усетите арабска нишка, но щом пристигне менюто си казвате - о, да, нали имаше град Хомс в Сирия. С която ни свързва поне розата, чиято истинска страна - в смисъл на Родина е тя. А оказва се и разни други работи. 

Даже бях забравил от посещението си там, че бурак е сирийската баница - доста близко до турското и нашето "бюрек" - да, оттам сме го взели, а всики заедно - от Персия, днешен Иран, също като кюфтетата - тук ги има и постни, и телешки, и пилешки и ги наричат кюббе, и шишовете - тук има таук, нашата Снежанка или Сух таратор - тук мутабал и по-близкото до катък лабне и т.н. Обстановката и обслужването са доста приятни, а цените са доста добри.

На целия този ориенталски фон е малко изненадваща стената с много икони вътре срещу входа, която виждате напът за тоалетната, която е дори изненадващо ОК. Още по-шашкащо е разположението и подпирането на тази духовна стена на различни музикални инструменти, стъпили върху пъстрите черги, коитэ обединяват всички народи от бившата Османска империя. 

Причината за присъствието им е проста. Заведението организира тематични соарета. Нямат общо с арабската традиция, поне не и суингарското, на което случайно попаднахме.

Борис Ангелов