Епопея на забравените: Мираж

Ресторант Мираж беше култов в зората на демокрацията. Макар на супер забутано, а по онова време и възтъмно вечер място – на колелото на автобусите 74 и 76 зад квартал Гоце Делчев, че не беше ли тогава още Емил Марков, славата му се носеше из цяла София. Причината бяха кюстендилските двама братя Васил и Георги Илиеви. Момчетата, които от тепиха (малкият по-точно от затвора) скочиха право в големия бизнес и направиха империя от рекет, охрана и застраховане, наречена ВИС.  Нейната щаб квартира беше именно Мираж.

Днес той не се нарича ресторант, а „механа”. Не блести, както преди. Представлява си квартално заведение. Преди 20 години беше хит. Там, насред огледалната зала с интериор в духа на мутробарока от началото на 90-те, се проведоха бляскавите сватби на Георги Илиев и Влади Въргала. Там са гастролираха всички шоузвезди на прехода – от Володя Стоянов и Цецо Ярето през Софи Маринова до Слави Трифонов. Там силните момчета и красивите момичета завързваха своите легендарни романи. Там Фатик стреляше в тавана, Мето Илиенски въртеше и сучеше, Маймунека натискаше Лия.

Началото на края постави показният разстрел на Васил Илиев в любимия му спортен мерцедес, нарочно организиран баш преди неговия любим ресторант. Удивителна ирония – сякаш, за да покаже, че напъните на бедните провинциални момчета да станат господари на България е бил истински мираж. Този атентат постави началото на поредица от показни убийства на знакови фигури от бизнеса и ъндърграунда, повалила повечето богати и силни нашенци – споменатия Фатик, Илия Павлов, Емил Кюлев, Поли Пантев, Руснака, Самоковеца, Иво Карамански, Бай Миле, който според последните версии може би е бил съпричастен към случката пред Мираж като организатор, както пишат медиите. Заедно с големите босове, си отидоха и още много знайни и незнайни момчета в онова, което наричаме от дистанцията на времето Гангстерска война. Ужасяващ риалити сериал, който намери своя не по-малко художествено замислен завършек с убийството на брата на Васил – Георги Илиев, точно десет лета по-късно и пак пред неговото любимо заведение – Мултиплейс на Слънчев бряг.

Епопея на забравените ли – никой не е забравен, нищо не е забравено...