И ДА, И НЕ! Асахар: нещо испанско, нещо италианско и нещо българско

Къде отивате, ако сте в София през почивните дни? Даваме няколко отговора.

Асахар е един от малкото, ако не и единственият специаизиран испански ресторант в София. Има филиал и на яхтеното пристанище в Созопол, но когато в разгара на лятото - края на юли, седяхме в Джанам, красивата къщичка на заведението отсреща изглеждаше съвсем празна.

 В софийския Лозенец, в старата му част, на позабравената, а толкова симпатична ул. Крум Попов, в хотела на бизнесмена Георги Семерджиев - Шопа, сам живял на Пиринеите, макар в Каталуня, и в предишните си варианти - помним дори първия от тях с папагалите, този ресторант беше добър и привлекателен. И сега е ниво и не пустее.

На масата на славата му личат снимки на посетители като Стоичков и Царя, което гарантира испанското, та и на Лепа Брена, незнайно защо. 

Първото, което прави впечатление е месната витрина с модните отежали стекове, както и голямата винарска изба с впечатляваща колекция Дом Периньон. По тоя повод - винената листа предлага, освен тази френска щипка лукс, пиринейски вина на цени много над котировките в испанските ресторанти, което е излишество. И създава определено впечатление на клиентите с опит, понеже без друго не всеки ще отиде в испански ресторант, а който отиде, ще знае къде се намира.

Второто впечатление е за итализираното меню. Доволни сме, не се оплакваме, но испанската кухня е достатъчно богата за едно ресторантско меню по всичките му категории. 

Третото впечатление е относно паеята - добра  и коректно изписана. Според менюто валенсианската е с месо - пиле и заек, което е класическото разбиране, докато във Валенсия често се прави с морски дарове, която пък в този ресторант се води "мареска".  

Крема каталана е чудесно, че има, но поне в наши случай не се беше получил, ама никак.

Накарая, но не на последно място - пушенето би трябвало да бъде забранено.