Как да се караме/да спорим правилно

Празниците, когато изкарваме повече време с близките си и отношенията понякога се обтягат от това, са идеалният период за лайфхак как да се караме правилно. Според психолозите има две много важни правила в изкуството на спора и на скандала.

Първото е известно и като Двете „О”:

НЕ ОБОБЩАВАШ

НЕ ОСКЪРБЯВАЩ

Това са белезите на емоционалната интелигентност при предизвикателна ситуация, а обратното е емоционалната небрежност, която може да направи от мухата – слон и дребното камъче да обърне колата.

Какво се крие зад Двете „О”?

Обобщението е любим на много хора, но много неправилен подход, когато сме в пререкание. Думите „винаги – никого”, „всеки/всички – никой”, „всичко – нищо” просто трябва да бъдат забравени. Както и връщането към миналото.Всяко разводняване и обобщаване води към безпътица. Ако искаме да бъдем чути, трябва да говорим конкретно, точно, ясно и достатъчно добронамерено, за до постигнем добър или поне някакъв резултат.

Оскърблението, което е много типчно за нас – българите, когато се караме/спорим, също е погрешен път. Тъй като представлява горене на мостове и води до липса на положителна реакция, това е точно обратното на известната формула win-win, т.е. победа и за двете страни. Защото обидата – по логиката: каквото повикало, такова се обадило, винаги е взаимна.

Кое е второто правило?

Повечето хора бъркат тактиката, като започват твърдо, избухват, обиждат и, за да не се стигне до окончателен разрив в отношенията, завършват по-меко.

Психолозите доказват, че обратната тактика е вярната: мек старт, за да се отворят ушите и сърцето на събеседника, да чува, да слуша и да чувства, плюс твърд, но не груб финал.

Стратегията зад тази тактика е проста и ясна:

Целта е обединяване срещу проблема, а не заставане един срещу друг.

Само така една караница/спор минава по правилото всяко зло за добро, т.е. носи полза и може да подобри връзката.