Как се лекува самота: Какво да правим с времето в карантина

Казват за януари, че е понеделникът на годината. А днешният ден: мрачен, студен и валежен, е нещо като идеален образ на понеделника и на януарския понеделник. Много често в такива дни, дори обградени с много хора, се чувстваме самотни. Допълнителни основания за усещане за тревожност, необяснима изнервеност и други подобни неща е трудната смяна на ритъма след дългия маратон празници, както и финансовите ограничения, които си налагаме след голямото харчене и с идването на първите сметки за новата година - някои ни изненадват доста неприятно със скока си. Всичко това е психологическа причина за чувството ни за самотност, ако ще да бъдем обкръжени от бая народ.

Чисто физически си има съвсем логично научно обяснение - липсата на достатъчно количество светлина винаги води до повече умора и спад на тонуса, а оттам до песимизъм, по-угнетено състояние на духа и останалите вече изброени последствия.

Иначе самотността е състояние, което ни съпътства от първия миг на белия свят - свързва се с огромния стрес от напускането на майчината утроба с раждането. Тоест, за човека най-естественото състояние е да бъде сам. Колкото и трудно да му бъде да го приеме.

Първите 6 месеца в човешкия живот са свързани с огромно напрежение, което за щастие не осъзнаваме, и с повече от половината информация, която изобщо приемаме във времето. Именно по тази причина присъствието на майката до бебето и кърменето точно в тях - за да се имитира свързаността от утробата, се смята за абсолютно задължително, тъй като липсата пък води до психологически проблеми и повишен риск от зависимости през целия останал живот и това е научно доказано с много изследвания.

Във връзка с това психолозите предлагат две лесни техники или лайфхака, които да прилагаме винаги, когато се почувстваме самотни - независимо дали е понеделник, дали е януари, дали е слънчево или е мрачно навън:

1. Изваждане и разглеждане на собствените бебешки и детски снимки - периодът на първите 7 години и най-тясна връзка с майките и родителите е етапът на най-голяма сигурност и на най-голяма споделеност в живота, така че връщането към радостните моменти от него като усещане, винаги помага в моменти на несигурност, доброволна или наложителна изолация - твърде актуално с карантината и хоумофисът сега. Освен да ги разглеждаме, можем да си направим мислено равносметка какво бихме или не бифме променили, какво родителите ни са или не са направили за нас в онова най-щастливо време. Така постигаме прошка и