Как се поставят личните граници и какви грешки допускаме в това?

Личната граница е негласен сбор от усещанията ни как може да се държат с нас, а как не трябва. Те са мястото, където завършва единият, а започва другият човек.НИКОГА НЕ Е КЪСНО ДА Я ПОСТАВИМ! Днешният ни психологически лайфхак е посветен именно на тази толкова важна тема. Много проблемна за доста хора у нас.

Личната граница е плаваща субстанция. Тя е гъвкава, като зависи към кого я адресираме и може да варира според различните хора. Здравите граници са гъвкави, а нездравите – жестоки, които не се променят. А има и незрими, които се появяват в точен момент.

Най-понятната е границата на физическото ни тяло и нашето отношение към него – какво може и не може да се прави с/на него. Започваме от простите неща / усещания: някои от нас обичат, а други не да целуват при среща, да потупват, да докосват. Други мразят точно това. Така че започваме с физическите граници. Установяваме първо тях.

Психологическите граници включват вътрешния ни покой, ценностите, убежденията. Най-явният пример за нарушаване са манипулациите – обезценяване, критика, язвителни коментари, ОПИТИ ЗА КОНТРОЛ, като обикновено се прилагат едновременно във всички сфери.

Чувствата образуват усещането за тези психологически граници чрез саморефлексия. От нас се иска просто да наблюдаваме себе си. Ако изпитваме дискомфорт, дразнене, неприятно напрежение при, по време или след общуване – това ясно ни говори, че са нарушени нашите лични граници. Елементарен пример: получаваме странен комплимент: „Изглеждаш супер, не приличаш на себе си”.

Ако изпадаме в режим на ОПРАВДАВАНЕ – ЗНАЧИ СА НИ НАРУШЕНИ ГРАНИЦИТЕ

Колкото по-далечен ни е човекът, толкова по-успешно защитаваме границите, колкото по-близък – по-трудно

Границите се формират в детството, след първата година и до 18, но може да се коригират и след това. Те обикновено са свързани и се формират при кризите в психологическото ни израстване.

Първата криза е на 3 г. под мотото „Аз сам”. КАКТО РОДИТЕЛИТЕ СЕ ДЪРЖАТ С НАС, ТАКА И НИЕ ЗАПОЧВАМЕ ДА СЕ ДЪРЖИМ – ако има психическа или физическа агресия – грубо нарушение на границите, ние също ще ги прескачаме и сътоветно: трудно ще ги налагаме на себе си.

Много важно е да се знае: ИМА СЪЩЕСТВЕНА РАЗЛИКА МЕЖДУ СЪВЕТ И ЗАБРАНА / НАКАЗАНИЕ. ЗАЩОТО КОМУТО СА ПРИЧИНИЛИ ФИЗИЧЕСКИ НАКАЗАНИЯ – ДОРИ ПОСТАВЯНЕ В ЪГЪЛА ИЛИ ИЗЯЖДАНЕ НА ВСИЧКО ДОКРАЙ – НИЕ НЯМАМЕ ЖЕЛАНИЕ, А НИ ГО НАЛАГАТ: ТОВА СЕ ОТРАЗЯВА КАТО ТРУДНО ПОСТАВЯНЕ НА ГРАНИЦИ В ЖИВОТА ОТ ПОРАСНАЛОТО ДЕТЕ. ФОРМИРА НИ СЕ МОДЕЛ:  НЕ АЗ РЕШАВАМ, А НЯКОЙ ДРУГ, ВМЕСТО МЕН. И ПРИЕМАНЕ НА РОЛЯТА НА ЖЕРТВА, КОЯТО Е ВЪВ ВЕЧЕН РЕЖИМ НА ОПРАВДАВАНЕ, НЕУДОВЛЕТВОРЕНИЕ, ОТТАМ ЗАВИСИМОСТИ И ДРУГИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ РАЗВИЯТ И КАТО ФИЗИЧЕСКИ БОЛЕСТИ.

ТАКА СЕ СТИГА  И ДО Т.НАР. СТОКХОЛМСКИ СИНДРОМ – ЖЕРТВАТА, КОЯТО ОБИЧА НАСИЛНИКА, губи съпротивителни сили срещу насилие за цял живот.

Най-тежкото последствие от този модел е, че човекът просто ГУБИ ЖЕЛАНИЕ И СВОБОДА НА ИЗБОРА – ДОРИ В ЕЛЕМЕНТАРНИ СИТУАЦИИ КАТО ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА РЕСТОРАНТ И ПРЕДОСТАВЯНЕ НА МЕНЮТО, ОТ КОЕТО ДА ПОДБЕРЕМ НЕЩО ЗА СЕБЕ СИ.

ЕДИНСТВЕНИТЕ ЗАБРАНИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАПАЗВАНЕ НА ЖИВОТА – ЕЛЕМЕНТАРЕН ПРИМЕР: ПРЕСИЧАНЕ.

В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ СЕ СЪЗДАВА ВЕРИГА И СЕ ТРУПАТ: СТРАХОВЕ – ТРЕВОЖНОСТ – АГРЕСИЯ – ДРУГИ ЗАВИСИМОСТИ – ПСИХИЧЕСКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ – ФИЗИЧЕСКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.

Психолозите ги наричат ТОКСИЧНИ РОДИТЕЛСКИ ПОСЛАНИЯ точно манипулативните „съвети”, които са си забрани. В по-късна възраст също толкова токсични, в превод „отровни” могат да бъдат т.нар. приятелски съвети.

Лайфхак за преодоляване:

1.    Режим на наблюдателя – съставяме списък кое не ни харесва и как не ни харесва в общуването с другите

2.    Списък как бих искал да изглеждат отношенията с другите и да започнем работа по постигането

3.    Да започнем да говорим с тях, като СПОКОЙНО / с факти отстояваме личните си граници по формулата: аз виждам, аз чувствам, аз искам.

Конкретика с пример в разговор с родител / приятел:

„Да, виждам, че съм пълен / на, но не ми е приятно да се засяга тази тема, хайде да спрем да говорим всеки път за това”.

Ако разговорът е с родители, налагат се многократни повторения, С родителите най-трудно се поставят лични граници, защото те психорогически ни връщат към времето, когато сме били „беззащитно дете”.

С далечния кръг - примерно колеги – често стига да се очертават граници и веднъж, но в общия случай ВАЖИ ПРАВИЛОТО ЗА ТРИКРАТНОТО НЕ. Но има случаи пет-шест пъти да трябва да означите границата си.

Всякога това трябва да бъде сторено СПОКОЙНО, НО ТВЪРДО – ОТСТОЯВАМЕ ПРАВОТАТА СИ НА ПРИНЦИПА НА ЗДРАВОСЛОВНАТА АГРЕСИЯ. Помним, че ХОРАТА НЕ СА ДЛЪЖНИ ДА ЗНАЯТ ИЛИ ДА ПРЕДПОЛАГАТ КЪДЕ СА НАШИТЕ ЛИЧНИ ГРАНИЦИ, ТАКА ЧЕ Е НАША РАБОТА ДА ИМ ГО КАЗВАМЕ / ПОКАЗВАМЕ!

ЛАЙФХАК:

ОТКАЗВАМЕ СЕ ОТ ИДЕЯТА ЗА БЕЗОТКАЗНОСТ НЕ САМО НА МАШИНИТЕ, НО НАЙ-ВЕЧЕ НА ХОРАТА, т.е. 

НЯМА ОЧАКВАНИЯ, НЯМА РАЗОЧАРОВАНИЯ, НЯМА ТРЕВОЖНОСТ, НЯМА АГРЕСИЯ, НЯМА ПРОБЛЕМИ! 

Важно е да отказваме, без да обиждаме човека – не рязко, не грубо, а спокойно и уважително.

Например, когато ни канят някъде, където не искаме/не можем да отидем: „Няма да дойда, защото трябва да си почина тази вечер/този уикенд”.

Човекът пак може да се засегне, но не ние, а сам си носи отговорността, ако се  обижда: ние нямаме вина, защото НЕ СМЕ ДЛЪЖНИ И НЕ ПРИЕМАМЕ РАЗГОВОР ПРЕЗ ПРЕТЕНЦИИ, който е рушител номер 1 на всякакви отношения.

НОРМАЛНАТА ПСИХИКА ПОСТАВЯ СЕБЕ СИ НА ПЪРВО МЯСТО – КАКТО В САМОЛЕТА – ПЪРВО СИ ПОСТАВЯМЕ КИСЛОРОДНАТА МАСКА САМИ, ПОСЛЕ НА ДРУГИТЕ – ДОРИ НА ДЕТЕТО!

Понякога отстояването на личните граници може да струва раздяла с човек, работа...НЕ БИВА ДА НИ БЪДЕ СТРАХ, КОГАТО РАЗУМНО И ТОЧНО СМЕ ГИ ОЧЕРТАЛИ!

Разбира се, трябва да преценим силите си – да не бъде всичко едновременно, защото ще нарушим баланса, без да постигнем щастието и спокойствието, към което се стремим

ЧЕСТО КОНТРОЛИРАЩИТЕ ХОРА ВСЪЩНОСТ ИМАТ НАЙ-ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ С ЛИЧНИТЕ СИ ГРАНИЦИ – НЕ ЧУВСТВАТ СВОИТЕ, ЗАТОВА НАЛАГАТ НА ДРУГИТЕ. ВСЪЩНОСТ ВСЕКИ САМ ТРЯБВА ДА ГИ СЛЕДИ, ДА БДИ ЗА ТЯХНАТА НЕПРИКОСНОВЕНОСТ.

ТОВА ВАЖИ И ЗА ТВЪРДЕ ОТКРИТИТЕ ХОРА  - КОГАТО ВРАТИТЕ ВИНАГИ СА ОТВОРЕНИ ЗА ВСИЧКИ, ЩЕ ОБЕРАТ „КЪЩАТА” И „ГРАДИНАТА” ВИ И ЩЕ ВИ ОСТАВЯТ САМИ И НЕЩАСТНИ, БЕЗ НИЩО!

Когато общуваме с човек, който има проблем с границите – задаваме му въпроси тип – „ако – то”:

Ако нямаш против, да обядваме / да потренираме, или си твърде зает/а?

НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ДА НЕ ОБИДИМ МАНИПУЛАТОР / АБЮЗЕР, работим за себе си и няма нужда от оправдания или съжаления – полезно е за нас да го ограничим или направо да го отрежем.

ВАЖНО Е ДА ЦЕНИМ ГРАНИЦИТЕ И НА ДРУГИТЕ ХОРА – ТЕ НЕ СА ДЛЪЖНИ ДА СЪОТВЕТСТВАТ НА НАШИТЕ ОЧАКВАНИЯ / ЖЕЛАНИЯ / НАМЕРЕНИЯ, дори да ни се струва, че ние им даваме повече, отколкото получаваме от тях.

„ДОПЛАЩАНЕТО”  (психологически)  ЗА ЛЮБОВ / ОТНОШЕНИЯ Е НАРУШАВАНЕ НА ЛИЧНИТЕ ГРАНИЦИ – проблем от детството заради усещане за неприемане, за това, че сме недостатъчно добри и трябва да си заслужим любовта/доброто отношение, което е при отсъстващи или недостатъчно ласкави родители.

ЧЕСТО ЧУВСТВОТО ЗА НЕСВОЙ ЖИВОТ, КОЙТО ЖИВЕЕМ, СЪПРОВОЖДА ТАКИВА ХОРА И Е ГОЛЯМА ТРАВМА, КОЯТО ПРЕЧИ ДА ЖИВЕЕМ ЩАСТЛИВО. Оттам следва задържане на негатив – психосоматика – проблеми с главоболие, с кожата, панически атаки, депресии, недобър сън, емоционално хранене, което пък води към затъстяване, а от него следват цяла верига здравословни проблеми и направо болести.

ЛИЧНИТЕ ГРАНИЦИ ПОМАГАТ ДА ИЗРАЗХОДВАМЕ ПРАВИЛНО СВОИТЕ РЕСУРСИ –

1.ВРЕМЕТО, КОЕТО Е НЕВЪЗСТАНОВИМ РЕСУРС

2. ИМУЩЕСТВОТО И ПАРИТЕ НИ

3. ИНФОРМАЦИЯТА – НЕ КАЗВАМЕ ВСИЧКО, А КОЛКОТО НИ Е КОМФОРТНО – НЕ ОТГОВАРЯМЕ НА НЕУДОБНИ ВЪПРОСИ – НЕ СМЕ ДЛЪЖНИ – ПРИМЕРНО ПО ТЕМИ КАТО КОЛКО ПЕЧЕЛИМ, ЗАЩО ОЩЕ НЯМАМЕ ДЕТЕ/НЕ СМЕ В БРАК. ПРАВИЛНИЯТ ОТГОВОР Е ИРОНИЯ/САМОИРОНИЯ, КОЕТО Е НЕПРЯК ОТКАЗ. ИЛИ ПЪК ПРЯК ОТКАЗ.

ЛИЧНИТЕ ГРАНИЦИ ВАЖАТ И ЗА ВСЯКАКВИ ТАБУТА, КОИТО НИ НАЛАГА ОБЩЕСТВОТО И НИ ОБРАЗУВА ТРАВМИ:

ПРИМЕРНО – МОМЧЕТАТА НЕ ПЛАЧАТ – ПЛАЧЪТ Е ОСВОБОЖДАВАНЕ НА НЕГАТИВНИ ЕМОЦИИ И, АКО НИ ПОМАГА, ЗНАЧИ Е ДОБЪР ЗА НАС И НЕ НИ ПРАВИ ПО-МАЛКО МЪЖЕСТВЕНИ, А НИ ПРАВИ ПО-СИЛНИ.

Борис Ангелов