Неизвестно стихотворение на Вапцаров се оказа известно?

Видян 1957 пъти | Коментари 0
Гласували 0

От няколко дни почитателите на поезията на Никола Вапцаров са в очакване, след като племенницата на поета обяви, че е открила три негови неизвестни стихотворения.

„Един човек, който е чистил това мазе, намира една папка. В тази папка няма само стихотворения. Те са няколко. Вътре има едно невероятно есе за културата. Три стихотворения са открити и това грамадно есе, което е около десет страници. Вапцаров като че ли преоценява бъдещето в това есе, не миналото."

Така Мая Вапцарова разказва пред БНР за безценните текстове на големия поет, които били открити случайно не къде да е, а в бившата дирекция на полицията в София.

Според Вапцарова стихотворенията са написани с мастило и засега е разчетено само едното. След разчитането и на останалите предстои те да бъдат публикувани, каза миналата събота Мая Вапцарова.

Историята обаче не приключи до тук. Вестник даде нова трибуна на племенницата на поета и публикува едно от неизвестните стихотворения на Вапцаров, за което тя твърди, че никога не било публикувано и е успяла да разчете от записките в намерената папка:

„За първи път не влиза днес

у нас историята със кървавата мутра.

Столетия сме чакали за час

да потърпим сега дима барутен.

Но после, след жестокия погром,

когато прашни, морни и окъсани

се юрнете назад към своя дом

ще ви посрещнем злобни и навъсени.

в гърдите ще избухне дива страст

и мътен блясък ще гори в очите.“

За историческото откритие обаче се усъмни писателят Георги Господинов, който има дисертация, посветена на Никола Вапцаров. И като познавач на неговото творчество, сподели във фейсбук, че цитираните стихове от Мая Вапцарова са всъщност от поемата „Хроника“:

„Ето цялото стихотворение на Вапцаров, което може да се открие във всичките му томчета, но явно е стояло непрочетено. Трите последни строфи са същите като новооткритите. Колеги и приятели, все пак си дължим ритуала. Бих се радвал най-много, ако се открият нови текстове на Вапцаров, това ми е дисертацията и книгата, ще чакам с нетърпение и другите разчитания, но това стихотворение е старо. И е толкова лесно проверимо, че чак е изненадващо как не е станало. Да четем...“, призова Георги Господинов.

Хроника

Отвсякъде врази.

Беласица е в броня.

Край Охрид син

картечниците грачат.

Какво сега? – Сълзи ли да пороним,

или на глас да седнем и да плачем?

Зенитите се кашлят към звездите

и храчките им светят с бяла диря.

Душите сме си стиснали в зъбите,

ала не мислим да умираме.

За първи път не влиза днес у нас