Олигарси: Атанас Атанасов и Йоца – сериал като Забранена любов?

“Възможно ли е международен престъпник с 30 поръчкови убийства да пребивава в България и българските служби да не знаят нищо за това?”, попита депутатката Татяна Дончева по гърмящия казус Йоца Амстердама.

А колегата й Христо Бисеров, който по онова време е шеф на парламентарната комисия по сигурност и вероятно е доста навътре по случая не от вчера, стесни обръча: “През периода 1997 - 2001 г., по време на управлението на Иван Костов и Атанас Атанасов Сретен Йосич абсолютно необезпокояван е пребивавал в България.” Тези негови думи не вдигнаха толкова шум, колкото цитатът му: “Бойко взе парите”, приписван на отговорника по сръбските връзки в българската мафия Бай Миле и който кметът на София категорично отрече с гневни реплики по адрес на БСП и ДПС.

Всички помним златното за контрабандистите и групировките време на Костов, когато шеф на контраразузнаването беше сегашният бос на софийската организация на ДСБ Атанас Атанасов, а вътрешният министър Бонев бе отстранен, след като нанесе удар по ВИС и СИК.

Помним също как от страната бяха изгонени собствениците на две от най-големите ни фирми Петрол и МТел – Денис Ершов и Майкъл Чорни, продадени точно по времето на същия режим, понеже “застрашават националната сигурност”.

Но в същото време Йоца Амстердама необезпокояван живеше в сърцето на София, в идеалния център, а Будимир Куйович получи право на пребиваване и убежище у нас.

Някак си е малко вероятно тези работи да са случайни...

Щастливият живот на Йоца и семейството му у нас продължава до 2002 година, когато властта се е сменила.

Едва ли той много се е притеснявал, когато е отишъл до близка до дома му телефонна кабина и е звъннал на чужд номер. Просто не е предполагал, защо ли, че Интерпол ще наложи на българските служби, които дотогава никак не го безпокоят, да го заловят до минути. И те са принудени да задържат комшията.

Изведнъж се оказва, че нашите полицаи отлично са знаели много работи за Йосич. Вестник Банкеръ напомни излиянията на тогавашния шеф на служба БОП Румен Миланов: “Йосич е в България от 4 години, влизал е и е излизал от страната с 30 различни паспорта, самоличностите, които е използвал са 14”.

В задачата се пита – като толкова работи са знаели, защо не са го прибрали на топло. Чакали са може би да извърши още някое и друго убийство? Или пък не са искали да го притесняват, заради тревогите, които биха причинили на пребиваващото с него в центъра на столицата семейство на сърбина?

Банкеръ изравя и друг интересен цитат, думи на полицейския експерт Марко Ницович след освобождаването на Йоца: “Сърбия е малка територия за него и той ще отиде в България, където ще контролира каналите за хероин от Средниь Изток към Западна Европа. Известно е, че той е в добри отношения с разузнавателните служби на България и на Турция, които кокетират с наркотрафикантите и по този начин създават черни фондове за специални акции”.

Коментарът на в. Банкеръ е показателен, макар според нас да се явява излишен: “Има си крушката опашка, права ще да е Голямата уста... Захапе ли Дончева нещо, пускане няма”.

В този смисъл ние започваме една поредица за това как се каляваше стоманата и по-точно – как управлението на белия рицар Костов, вероятно не без помощта на невинния до доказване на противното генерал Атанасов, роди днешните български олигарси – от Георги Гергов до Цветелина Бориславова. И тяхната майчица Мургина – жрицата на ДДС-то.