Валидацията замества шамара, караницата, фалшивата веселост и разпита между близки хора

Сърденето, към което често прибягваме, когато нещо в отношенията с близък човек не ни пасва - например спираме да му говорим или пък се цупим, повишаваме тон или отказваме да го изслушаме, независимо дали към дете или възрастен, е грешка и признак на инфантилизъм, т.е. незрялост.

Днешният ни психологически лайфхак е посветен на правилната реакция в ситуации, когато не сме доволни или не сме съгласни, но целим не просто да покажем това, а и да получим по-добър резултат. И не е забит шамар, както мнозина от нас са склонни да действат, или поне да си помислят, в такива случаи.

Вълшебната дума е ВАЛИДАЦИЯ. Тогава, когато казваме и показваме: ВИЖДАМ, ЧЕ ТИ Е...

Това НЕ ЗНАЧИ: "ПРАВ СИ"! Значи просто, че другият е чут внимателно, разбран е и е взето предвид мнението му.

ВАЛИДАЦИЯТА Е УВАЖАВАНЕ. А НЕ ОМАЛОВАЖАВАНЕ, КОЕТО Е НАША ГРЕШКА

Когато детето реве, защото не получава нещо – примерно бонбон, не отстъпваме, не му го даваме, не го бием, но правим валидация:

"Мило дете, и на мен ми се яде бонбон, но не става сега".

Идеята е, че заявяваме кратко, ясно и категорично мнението си, без да оставаме съмнение, но с уважение, а не посредством смазване, обиди и агресия. 

Същото отношение получават и възрастните, когато отиват на психолог. Там ги изслушват и им дават идея кое е ОК, а кое - не е в поведението им, как биха могли да различават едното от другото, така че да не изпадат в неприятни за тях ситуации. И евентуално им се дава посока на мислене и действие.

Валидацията е РАЗБИРАНЕ и установяване плюс СЪЧУВСТВИЕ/ЕМПАТИЯ.

Като въведение към решаването на проблема, тя е най-добрият старт в комуникацията, чрез която следим промяна на поведението на другия. Така е чудесна за прилагане и в личните ни отношения.

ПОНЯКОГА ВАЛИДАЦИЯ Е ПРОСТО ПРИСЪСТВИЕТО –

примерно при смърт в дома на наши близки, то се превежда от тях и от всички като: "Виждам те, до теб съм, когато страдаш, когато си обхванат от тежки емоции, без да искам да се натрапвам."

В ежедневието често правим грешката да изправяме на разпит близките си, когато на нас ни е криво по някаква причина, вместо да им го обясним, нападайки ги, даже когато виждаме, че и те не са във форма. Примерно: виждаме, че партньорът ни е имал тежък ден.

Начинът да направим валидация не е фалшива веселост, чрез която мнозина се опитват да я покажат. Не е  и минаване на друга тема. В никакъв случай, както казахме вече, не е и бъркане в раната с въпроси. Освен, ако наистина сме толкова притеснени, че да направим една проба с общо питане: "Случило ли се е нещо...". В почти 100% от случаите достатъчна валидация е просто нашето присъствие. То само по себе си показва съчувствие и разбиране. Ако трябва, но САМО по негова воля - изслушваме и, ако ни пита, даваме мнение или съвет.

Същото правим и при голям успех: чрез валидацията на присъствието си, чрез взаимността на споделянето на мига, показваме и доказваме: "Радвам се, че се радваш".

Борис Ангелов