Венеция’ 2025 – пълна Sala Giardino на Лидо за Made in EU

Павлина Желева

специално за „19 минути“ 

Чудесно написаната и отлично изиграна история на филма на Стефан Командарев Made in EU стана обект на сериозен интерес от страна на международната преса, посетила предназначената само за нея, първа прожекция на българския филм, участващ в международния кинофестивал във Венеция. Журналистите, на които името на българския режисьор не е непознато, най-вече заради фестивалната известност на по-ранните му заглавия („Посоки“, 2017, „В кръг“, 2019 и „Уроците на Блага“, 2023) бързо изпълниха Sala Giardino, в която „върви“ новоучредената секция на венецианската мостра на киното Venice Spotlight. Осемте игрални филма, които си оспорват наградата на спонсора на фестивала Armani Beauty, очевидно предизвикват определен професионален интерес, особено у представителите на италианската преса. Една от добрите причини за това в случая на Командарев е, че, по един или друг начин, той засяга драстични аспекти на често несправедливата (ни) социална действителност.

Формално, в Made in EU става дума за първите седмици на пандемията  COVID-19 в малък български град, в който, за да си изкарват прехраната, хората могат да избират между тежкия труд в наследената местна мина и не леката работа в новооткрит шивашки цех. Последният е собственост на италиански бизнесмен, комуто местната власт се кланя, защото, „благодарение на него много от жените на града имат, какво да работят“.

Историята, в чийто център е поставена шивачката Ива (в прекрасното изпълнение на Гергана Плетньова) започва с показването на първоначалните неясноти около причините и проявленията на болестта. За да не бъдат уволнени, работещите под постоянно напрежение и страх жени масово гълтат хапчета за смъкване на високата температура и лековерно разнасят заразата буквално в целия град. 

И както често сме го виждали на практика, виновникът е намерен и то не без участието на прибързаните реакция на родните медии – вкупом те набеждават Ива за последвалите беди, най-вече и главно заради положителния й Ковид тест.

Находката на сценария (Симеон Венциславов и Стефан Командарев) е в използването на пандемията като отправна точка за анализ на духовната нищета, в която са поставени героите на филма. Шивачките, защото работят много за малко пари, синът на Ива и възторжената му приятелка, мечтаещи да заминат за Германия, но така и не успяващи да го направят, пенсионираният, но набързо привикан обратно в болницата лекар (както винаги невероятният Ивайло Христов), та дори и омразният на всички шивачки надзирател (Герасим Георгиев-Геро). Неговата задача е да изпълнява волята на шефа-чужденец и безмилостно да мачка работничките, които, и това той го знае отлично,  действително имат, какво да губят. 

В този смисъл филмът е достоверно, тъжно и горчиво отражение на моментния ни, чисто български хал, в което се съзират добре познатата  готовност за угодничене и примитивен егоизъм, които, веднъж облечени във власт, са не само противни, но и опасни.

Находка е и сдържаното поведение на главната героиня Ива, чието „неореалистично“ лице внушава идеята за „тихата“, но затова пък дваж по-силна съпротива. Нападана и отхвърляна от всякъде и от всички, тя успява да запази истинско достойнство.

И най-сетне, заглавието на филма Made in EU, наистина успява да внуши идеята за социалното неравенство  (не само по време на епидемия, но и въобще) между бедни и богати, експлоатирани и експлоатиращи, западни и източни хора. С непоколебимото си преследване на подобна тематика в името на съчувствието към обикновените хора, са се занимавали и продължават да се занимават големи имена в световното кино като Кенет Лоуч и братята Дарден. 

Няма лошо Командарев да е именно в компанията на такива режисьори. Това работи, както за собствения му престиж, така и за престижа на онова  българско кино, което не се занимава с идеята на собственото си величие, а действително интригува и трогва света. С непринуденост и  чистосърдечност. 

Срещите на екипа с международната преса предстоят. Със сигурност той има, какво още да й каже и покаже.