Защо ни нервират празниците и как да отхвърлим златната маска от проекции и очавания, плюс умелите маркетингови „традиции”?

Много хора никак не харесват празниците, особено каскадите от празници, колкото и да се правят на ентусиазирани. И това си има лесно психологическо обяснение, на което сме посветили нашия днешен лайфхак.

ЗЛАТНА МАСКА Е ПРИТВОРСТВОТО НИ, ЧЕ СМЕ ПЕРФЕКТНИ И СЕ ЧУВСТВАМЕ ОТЛИЧНО ИЛИ – КАКТО ГЛАСИ МОДНИЯТ ЛАФ – ЧЕ СМЕ НАЙ-ДОБРАТА ВЕРСИЯ НА СЕБЕ СИ, което даже ни налагат медийно като задължение.

Носим я на празниците с най-близките, като процеждаме през фалшивата усмивка всички нерви, които ни причинява продължителното и безпредметно общуване с тях много често.

Носим я, когато си правим селфита в Инстаграм, лигавим се за видеата в тик-ток или пускаме постове във Фейсбук с ясното съзнание, че ще дразним с нея другите, които толкова искаме да заблудим, че „казано честно всичко ни е наред” и отгоре. А то не е.

Апропо, избраната за дума на годината RAGE BAIT, което си е словосъчетание точно това и означава – съзнателното предизвикване на хейт в другите чрез златната маска, която изобразяваме в социалните медии.

Защо толкова искаме да предизвикваме завист и / или омраза?

Защото не се чувстваме достатъчно добре отвътре, но – също като шопа от класическата народна фраза – повече искаме на другия да му бъде зле.

Поне по-зле, отколокото на нас. Съзнавайки, че го вбесяваме. Но и реално с нищо не си помагаме. Не решаваме нито един свой проблем, дори напротив.

Психолозите надничат по-дълбоко в простото желание да се правим на повече, отколкото сме. Те смятат, че то е плод на т.нар. проекции. Най-често те са породени от детски травми.

Те карат например децата, на които не е обръщано достатъчно внимание, да превръщат известността в култ – от това е болна 99% от цялата ни нация и обяснението, както виждате не е трудно. И всячески да се стремят към нея, правейки се на такива, каквито не са или поне на такива, каквито искат да бъдат в социалните мрежи, „по телевизора” и където другаде им падне.

Тази амбиция е силна, но то не значи, че е добра. Защото е предизвикана от нездрава енергия.

Крепи се на ОЧАКВАНИЯ, които водят до психически проблеми, а при развитие – заболявания и образуване от това на физически болести на организма, ако не бъдат изпълнени.

Маркетингът, разбира се, силно се възползва от тази нагласа на мнозинството хора. ЦЯЛОТО ПРЕВРЪЩАНЕ НА КОЛЕДА ОТ ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИК В НАДПРЕВАРА ЗА КОНСУМАТОРСТВО НЕ Е НИЩО ДРУГО, ОСВЕН НАГЛО ВЪЗПОЛЗВАНЕ ОТ НАШИТЕ ПРОЕКЦИИ / ДЕТСКИ ТРАВМИ И ОЧАКВАНИЯ. РЕЗУЛТАТЪТ Е, ЧЕ СЛАГАМЕ ЗЛАТНАТА МАСКА НА ПО-ЗАМОЖНИ, ОТКОЛКОТО СМЕ, ХАРЧЕЙКИ ТВЪРДЕ НАД ВЪЗМОЖНОСТИТЕ СИ.

И ВОДИ ДО ОЗЪБВАНЕ ПРЕЗ ЯНУАРИ И ФЕВРУАРИ, КОЕТО ТРАДИЦИОННО ВОДИ ДО ПИК НА ПСИХИЧЕСКИТЕ ПРОБЛЕМИ, А ПРИ ПО-ЛАБИЛНИТЕ ДО ОПИТИ ЗА САМОУБИЙСТВА И Т.Н.

ЗАЩОТО, ОСВЕН ОЧАКВАНЕ ДА БЛЕСНЕМ СЪС ЗЛАТНАТА СИ МАСКИ, ИМАМЕ И ОЧАКВАНИЯ ДА ПОЛУЧИМ ДОРИ ПО-ГОЛЕМИ ОТ ПОДАРЪЦИТЕ, КОИТО ПРАВИМ НА ДРУГИТЕ. И КОГАТО НЕ ГИ ПОЛУЧИМ, ОСОБЕНО АКО СМЕ СЕ НАДЯВАЛИ НА НЕЩО, КОЕТО СМЯТАМЕ, ЧЕ НИ СЕ ПОЛАГА, НО НЕ СМЕ СИ КАЗАЛИ ЗА НЕГО, ТОВА СЕРИОЗНО НИ ТРАВМИРА.

Мъдрите хора и добрите психолози биха използвали за подобна „драма”, каквато се наблюдава по дългите коледно-новогодишни празници в почти всички фамилии, театралната реплика и заглавие на пиеса: „Поплачи, ако има защо...”

Същият маркетинг използва проекциите на дамите с очакванията им за непременно диамантен пръстен за годеж и венчавка. Преди по-малко от век това фалшиво очакване е наложено като догма заради ИЗОСТАНАЛИТЕ И ЗАТРУПАЛИ СКЛАДОВЕТЕ БИЖУТА НА ГИГАНТА ДЕ БЕЕРС ПО ВРЕМЕ НА ГОЛЯМАТА ДЕПРЕСИЯ. ТОГАВА КОМПАНИЯТА ИЗМИСЛЯ ЛЕГЕНДАТА, ЧЕ ДИАМАНТЕНИЯТ ПРЪСТЕН Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ВСЯКА СВАТБА. И СИ ПРОДАВА СТОКАТА ОТТОГАВА И ДО ДНЕС С ТАЗИ МАРКЕТИНГОВА ЛЪЖА.

Това е диагнозата. А какъв лайфхак може да бъде даден, за да се справим с подобни изблици, които преследват съвременните хора?

Просто е. Да не се правим на такива, каквито не сме – както се казва в Биг Брадър, който се основава именно на идеята за вредата от златната маска: Да бъдем себе си.

Да улавяме въдичките, пуснати от маркетинга, които той нарича „традиции” и претендира да бъдат „задължителни”.

Да не натоварваме празниците с нищо повече от това, което те са в своята същност, не в медийното си представяне.

Дори самият факт на броенето на ястията за уж най-скромната по идея Бъдни вечерска трапеза си е едно обсесивно-компулсивно разстройство.

Борис Ангелов