Защо Селиолу, но ДенкоГлу: Улиците на София

Общинският гений-кръстител рядко действа логично. Ето например, от една страна имаме малката улица Селиолу, недалеч от средището на турците у нас - хотел Рамада, между Лъвов мост, и Гарата. От друга страна имаме улица ДенкоГлу в центъра на София. Всъщност, комшиите изпускат "г", когато го изговарят, даже при До(г)ан и Ердо(г)ан. И е добре ние да се разберем как да изписваме имената. И понеже уличката, за която иде реч днес не е особено забележителна, да кажем поне защо е кръстена така. На турски.

Защото носи името на село, сега вече град, край Одрин, което е забележително за нашата история като едно от местата, където водим най-успешната за нас Балканска война през 1912 г. Важна част от т.нар. Лозенградска операция. Нейната цел е освобождаване на населената с българи Беломорска Тракия... Много по-късно - близо век след събитията, по ирония на съдбата, махалата наоколо се турцизира. 

"Селата Гечкенли и Селиолу, днес малък град, са по-скоро в ниското и за това не са представлявали основното място за укрепяване на войските. Биели са се по височините около тях. Основен отпор османците дават в горичката от ниски дървета и шубраци, съществувала в епохата юго-западно от Селиолу", пише Ариергард.

Специално за София и за софиянци обаче най-забележителното е, че там се бият наши земляци: "На запад напредва 1-ва бригада от 1-ва Софийска дивизия под командването на полковник Никола Желявски, роден в София, ветеран от Сливница и с началник щаб, не кой да е, а капитан Борис Дрангов.

На Изток действа 2-ра бригада от 4-та Преславска дивизия с командир полковник Перикъл Енчев. В авангарда и е 8 Приморски полк, с командира си – Пантелей Киселов, бъдещият победител при Тутракан. Срещу тях са съответно  3а низамска дивизия на Осман паша и 2а низамска дивизия на Хасан Азис паша. И двете страни са подкрепени от кавалерия и артилерия", допълва Ариергард.

Борис Ангелов