1 бг роза: Песента на века стана на 55, композиторът й Д.Вълчев отлетя преди 30 г., създал и първите хитове на Лили и Йорданка

Една българска роза беше избрана за българската песен на 20-и век преди четвърт столетие, а тази година навършва 55 г. Всички знаят този втори химн на България, на повечето е известна изпълнителката Паша Христова – най-голямата звезда на старта на златното поколение в родната попмузика, а най-малко са онези, които се сещат, че гениалната мелодия – едновременно нежна и мощна, е написана от Димитър Вълчев. Той си отиде на днешната дата преди 30 години.

При толкова хора, които напоследък наричат Маестрото, той беше истински носител на тази титла.

Пиша „беше”, защото го помня и като човек, тъй като бяха близки с нашите и съм го наблюдавал в много ситуации. Митко Вълчев, както му казваха всички – по име и фамилия, което е рядкост в артистичните среди, беше една от легендите на Сатирата – диригентът на оркестъра на театъра (тогава всяка трупа си имаше музикален състав). Някои страняха от него, както от Парцалев, Иван Цветарски – Цъф, Николай Калчев по едни и същи причини – глупаво от сегашна гледна точка, но биха се оправдали, че „такова беше времето”.

Други пък много го обичаха и винаги го канеха в компанията си, особено Васил Попов и неговата Беба, Мариана Аламанчева (Албена от култовия тв театър) и нейния спътник Петър Софрониев (негов е текстът на Казано честно, всичко ми е наред), нашите, пък и още от артистите, които играеха в Пролога на хитовия спектакъл Балкански синдром на Стратиев, събираха се често и си викаха Прологчани. Та беше тръгнала мълвата, че са 1 род и те не отричаха, а се забавляваха с това. Стар македонски род, разправяха и си измисляха допълнителни щуротии около тази легенда...

Освен ядене и пиене в клубчето на театъра, в Унгарския (сега Хепи на ул.Раковски до Сатирата и срещу ВИТИЗ – днес НАТФИЗ) или по домовете, вечерите минаваха, когато участваше той, и в много пеене и свирене.

Няма да забравя, че Димитър Вълчев имаше подчертано отношение към децата, каквото имаха също Парцалев и Коканова, за разлика от Мутафова, Калоянчев... И към мен специално, за което нямам никаква заслуга. Много го разочаровах, че така и не можа да ме убеди, макар да положи истински усилия, да се науча да свиря като хората на пияно, като твърдеше, че имам страхотен слух – което е вярно, а и талант, за което не гарантирам...

Щастлив съм и съм благодарен, че съдбата ме е срещнала лично с двама композитори – филмовия на столетието Митко Щерев и автора на най-популярната песен на века Димитър Вълчев. Така ги короноваха в нарочни класации, проведени на ръба на 20-и и 21-ви в

Може би, защото си отиде преди 30 години, Димитър Вълчев е на практика неизвестен за огромната част от публиката. Докато беше жив, не се буташе, както правиха други, не се слагаше, не нахпалстваше за внимание – медийно и всякакво друго. А имаше защо да го получава. Заради направеното от него.

Да вземем дори лудата история на Една българска роза:

ОТХВЪРЛЕНА Е като предложение в конкурса за песен, посветена на Световния фестивал на младежта и студентите в София през 1968 г. А е писана за него като рекламно парче за България.

Авторът на текста Найден Вълчев, почти отчаян, че това негово произведение никога няма да се превърне в песен, случайно и с голямо закъснение показва на  композитора стиховете и моли да хвърли един поглед.  А той, щом вижда словата, веднага я обявява за готова песен.

Мелодията се ражда от вдъхновението тутакси, два дни по-късно вече е напълно изчистена и е готова.

През 1970 г. Една българска роза на двамата Вълчеви, които не са братя, печели първа награда на Златният Орфей. Оттогава и досега – 55 години по-късно, не спира да се пее и да вълнува българите, което вероятно я прави народна песен в най-добрия смисъл на понятието. Със сигурност ще остане поне още 55 години в паметта ни.

Димитър Вълчев е носител и на първа награда от ПЪРВИЯ Златен Орфей през 1967 г. с Крадецът на бисери, изпълнена от Маргарита Димитрова.

Димитър Вълчев има първата награда и от предшестващия го на същото място (Слънчев бряг) фестивал Песни за българското Черноморие – това е ПЪРВИЯТ хит на Йорданка Христова. И остава една от най-легендарните песни на певицата с над 60-годишна кариера - Делфините.

През 1965 г. Димитър Вълчев пише ПЪРВИЯ хит и вечен шлагер на Бисер Киров – звезда с половинвековна международна кариера – песента Събота срещу неделя.

През 1975 г. двамата с Йорданка Христова печелят първа награда с песента отново на Димитър Вълчев, наречена Жена.

Забравен днес е ПЪРВИЯТ хит на Лили Иванова, дотогава предимно имитаторка на Рита Павоне, който също е писан от Димитър Вълчев в шокиращ за онова време джаз с фолклорни елементи – Малката уличка / Уличката малка, всеки може да я чуе в youtube.

Всъщност, пак Лили Иванова е популярната изпълнителка на една от първите негови песни, която оригинално е изпята от Росица Николова – Морското момиче Варна от 1962 г.

Това е само година, след като е създал първото си известно парче Писмо за ПЪРВАТА истинска попзвезда у нас Маргрет Николова.

При соца най-въртяната му песен, наред с Една българска роза, така и не става известна с названието си – Посвещение, защото слушателите я поръчват в поздравителните концерти, а почти всяка сутрин музикалните редактори я пускат рано заради припева: Партизани, партизани...

И така 15 години – от нейното създаване през 1974 г. за 30-годишнината от 9 септември и до 1989 г., когато пада режимът. Пее я без време загуналия по неизяснен и до днес начин в Русия Петър Чернев, чийто друг голям хит Заклинание също става известен не с наименованието си, а с припева: Мъко моя!

Димитър Вълчев пише и велика, но музика за филми за свои приятели от Сатирата.

Режисьорът, при който театърът достига пика си – Методи Андонов (създателят на филм №1 у нас за всички времена Козият рог), поверява на него общата им лебедова песен с Апостол Карамитев – Бялата стая. Музиката на Димитър Вълчев е тревожна, пулсираща, точно като двамата големи творци, стигнали заедно артистичния си връх в този филм.

Две от култовите роли на Невена Коканова също са на музикалния фон на филмите, създадени с много любов за нея от съпруга й Любомир Шарланджиев – Най-добрия човек, когато познавам (с върховото актьорско постижение на друг велик от Сатирата – Григор Вачков) и Спомен за близначката. По ирония на съдбата, и те се оказват лебедова песен за обичания режисьор – последните завършени в творчеството му.

Има защо да помним Димитър Вълчев! 30 години след смъртта му и 55 г. след създаването на само една от великите му песни.

 Борис Ангелов