Вървят ли двама, Светът е за двама: 80 г. Мария Нейкова, умряла млада след оцеляване в самолетна катастрофа за ЧРД

Няма друга жена в българската музика, която сама да е създала два химна – единствената е Мария Нейкова (Лили Иванова няма 1, камо ли да го е написала). Освен написаната от нея музика на Вървят ли двама (оригинално мелодия за филма Козият рог, избран за най-добър в родното кино за всички времена) и Светът е за двама („Даже мен да ме няма...”, с която изгрява Орлин Горанов и е негова визитка вече 45 години).

Разбира се, това е, ако не броим песента, която публиката нарича Мамо, а официално се нарича Най-добрата дума, която прави Росица Кирилова суперзвезда на 80-те години, също написана от Мария Нейкова.

Тя е и оригиналният изпълнител на Синева, сътворена специално за нея от Александър Йосифов. Нищо, че повечето хора я мислят за песен на Васил Найденов или Георги Христов. Не, и този химн е на Мария Нейкова.

В най - късия ден на годината – 21 декември, тя би станала на 80 години. Пак на него, но през 1968 г. дебютира на сцената на зала България. Съдбовна среща с най-добрата й приятелка Паша Христова.

Само след половин година вече има първа награда на Златният Орфей за дуета си с Михаил Белчев, наречен Закъснели срещи ( „Кратки срещу в непознати улици в градчета с разцъфтели люляци”), излизайки на сцената с булчинската си рокля – няма друга тържествена. Както и наградата – уникална по рода си, на Съюза на композиторите за собствен стил, свързващ попмузиката и фолклора, което личи в хитовете й с призове Добър вечер, лека нощ (Мелодия на годината), Имам земя, Сън ли бе и цяла серия други за тв мюзикъла Козя пътека.

Който е излъчен на ръба между 1971 г.и 1972 г. 10 дни, след като певицата успява по чудо да се размине със смъртта в най-тежката самолетна катастрофа на софийското летище.

Става точно на рождения ден на Мария – 21 декември. Тя никога повече не го празнува в следващите 3 десетилетия от краткия си живот, защото в ужасяващия инцидент губи най-близката си приятелка Паша Христова – тогавашната звезда номер едно на България (Eдна българска роза – определена за песен на 20-и век у нас, Повей,  ветре, Остани). Двете с Мария си разменят седалките преди да излетят за Алжир. И оцелява само едната.

Удивително е как двете първи дружки греят на екрана в новогодишната нощ, докато едната вече е отлетяла от този свят, а другата претърпява 6 операции с 54 хирургически шева, за да оживее. След като едва се е спасила с лъвски скок в цепнатината, отворила се отзад на самолета насред горящите пламъци на лумналия пожар – истинска сцена от екшън, само че в живота, не на кино. От който завинаги й остават белези...

Мария оцелява и продължава да пее, благодарение на всеотдайността на съпруга си, който се отказва от кариерата си, за да посвети живота си изцяло на нея и й става импресарио.

След промяната от 1989 г. авторката на най-красивите химни на любовта в българската попмузика не става активистка по площадите, твърде скромна и тиха е за тази цел. И само на 44 г. е „осъдена” да слезе от сцената.

За да оцелее финансово, е принудена да създава песни за възникващата попфолк индустрия в кооперация със съседката си Надежда Захариева, която пък трябва да издържа своя болен съпруг – поета Дамян Дамянов и децата си. Двете се опитват да култивират грозния първоначален стил на този вид музика и създават балади, които чуждестранното ухо би определило като поп.

Точно в тази тяхна роля бяха специални гости на първия фестивал на попфолка Златен Мустанг. Освен в залата на форума, се засичахме и в легендарния тогава варненски ресторант Параклиса, който беше прочут далеч извън пределите на морската столица.

Личеше по всичко, че Мария Нейкова не е добре финансово, освен че пушеше твърде много – изглеждаше отчаяна. Помислих си как е възможно нашата държава и така нареченият ни шоубизнес до такава степен да не може да цени своите най-талантливи хора. Толкова бях потиснат, че не посмях да се запозная и да си поговоря с нея – едно от пропуснатите интервюта, за които винаги ще съжалявам...

Не помня дали беше преди или след смъртоносното падане от домашния балкон на съпруга й, което тотално срива Мария Нейкова. Особено с вестникарските обсъждания дали е случайно или той така е решил и по какви причини, при положение, че човекът просто се е опитвал да оправи тв антената.

А какво значение има всичко това всъщност?

Девет дни преди нея отлетя и друг от най-близките й хора – звездата от Козият рог  Катя Паскалева. Помня как не много време преди това си беше направила уж папарашки снимки като клошарка в градината на Св. Седмочисленици, които БТА разпространи и всички взеха ги за истински, а все пак бяха рекламни за спектакъл. Но това трябваше дълго да се обяснява. Всички знаеха за проблемите с алкохола и за супер бедния начин на живот на тази велика актриса, също така страдаща от тоталната си липса на наглост, както нейната приятелка Мария Нейкова. Все пак  Катя Паскалева е втората най-голяма българска кинозвезда след Невена Коканова! Това е още по темата с оценката на държавата и родния шоубизнес за най-талантливите им хора...

 Предполагам, че поредната загуба на близка душа е накарала Мария Нейкова тотално да се предаде. И сигурно са верни разказите на близките й, които разказват, че често сънувала Паша Христова и съпруга си, които я викали при себе си.

В съновниците пише, че такива сънища са на смърт и човек не бива да приема ръце, които му биват протягани в тях, защото наистина би могъл да отлети. Явно е вярно. Защото Мария отлита в съня си.

 Звучи толкова логично за авторката на най-красивата българска песен: „Даже мен да ме няма на Белия свят, потърси любовта ми....”, чието авторско изпълнение от последното качване на Мария на сцената виждате тук.

Борис Ангелов