Ямайка: Изоставеният плаж на 007 и тревен туризъм на острова на мечтите

„Хей, нещо трева?”, пита ме много дискретно униформеният, който гледа личните карти на излизане и влизане в пристанището на Очо Риос, откъдето влизаме в Ямайка и ме оставя слисан от офертата си. Островът на мечтите ни посреща със слънце, пробиващо през облаците, за да ни изпрати по-късно с удивително дълготрайна и ярка дъга.

Не се учудвам много, когато в търговския комплекс – нещо като мол на открито в съседство, първия магазин, тип бутик, на който попадам е за продукти на основата на канабис – козметика, добавки, както и реклама за „ганджа-туризъм” от специална агенция във фермата, където се отглежда тази специфична агрокултура.

До него е бутикът за шоколад – 3 долара за бонбон, а после идва за толкова прочутия местен ром. Цените са доста високи – като в САЩ, не е ясно как си ги позволяват местните хора, които живеят в коптори в огромната си част.

Но моята мисия е различна. Искам по най-бързия начин да стигна до Плажа на Джеймз Бонд, където точно преди 65 години  е сниман първият филм от великата поредица за Агент 007, а култовите кадри на голите на пясъка Шон Конъри и Урсула Андрес ги правят световни звезди за десетилетия напред.

Шофьорите, които предлагат да закарат човек, докъдето си поиска на острова с японските си и китайските си автомобили са доста учудени от моята дестинация. Туристите обикновено търсят някой от прочутите плажове наоколо, но никой не и този. Не го предлагат и популярните екскурзии.

Избирам най-добрата оферта – не 90 или 80, а 60 долара, като и шофьорът е най-младият и най-малко съмнителният, не нахалства да наложи услугата си, като другите.  Кани ме в колата, която е спрял встрани от входа, сигурно за да не яде бой от по-възрастните си и по-яки колеги.

Влизам в черния СУВ с черни стъкла и за малко да се почувствам като таен агент на мисия.

Минаваме през бедния град, където хората не изглеждат много по-добре от окъсаните си събратя от съседния остров Куба, караме покрай оградени с високи дувари ваканционни комплекси за чужди туристи по междуградския път извън него и отконението за столицата Кингстън по магистралата с тол, направени от китайците, които обилно застрояват с нови курорти бедна Ямайка.

Минаваме покрай летището – прилично измазана барака, което носи гордо името на автора на Джеймз Бонд – Иън Флеминг, който пребивава по моите места тук преди да издаде новелата си Доктор Но от 1958 г., заснета през 1961 г. и пусната като филм през следващата година, за да се превърне във вечна кинокласика и да постави началото на най-култовата и до днес поредица в седмото изкуство, наричана през последните години с търговското понятие „франчайз”.

Скоро се спускаме от централния път по черен, коларрски, покрай импровизиран стадион насред джунглата, където местните младежи ритат, а наоколо се валят боклуци, като да сме в софийския ж.к. Люлин. Пътят свършва в ръждясали огради.

Отвъд тях виждам изоставените съоръжения – явно сградата на хотел и прилежащи заведения – ресторант и бар на култовия Плаж на Джеймз Бонд с първия и най-обичан изпълнител на класическата роля сър Шон Конъри – железния Мистър Вселена,  първата от неговите гърли Урсула Андрес.

Наоколо е гаден калищак, неподдържана, плажната ивица е „изядена от морето”, тъжната картина по нещо напомня на нашия курорт Русалка – първия „западен тип” у нас, който след ареста на олигарсите Баневи стана пущинак. Също като този някога приказен и световноизвестен плаж.

Шофьорът ми е доволен, ще вземе пари отгоре, понеже за компенсация ще ме кара на друг култов плаж – Синия, който е достатъчно дълъг, макар и не така широк, за да може да побере всички гости и на гъзарските шикозни вили, и на големите хотели на ТУИ и други туристически гиганти, които са окупирали крайбрежието край преливащия във всички нюанси на синьото океан.

Ямайското време непрекъснато сменя нежното слънце с ръсене на дъжд, който понякога почти не се усеща.

След часове на плажа, шофьорът идва да ме вземе и да ми покаже Очо Риос от високо. Качва ме на красиво направената тераса с басейни, беседки, люлки и какво ли не, която е перлата на луксозен комплекс, където живеят богатите местни и най-вече се отдават ер-би-енд-бита на американци и канадци, дошли да отпочинат на Ямайка.

Решавам да се върна в града и отивам да видя Рибарското селище. Старото пристанище е превърнато в търговски комплекс с магазинчета и кръчмета, опърпано и събиращо върху старите и разноцветни лодки младежите от околността.

На двата пристана в съседство са акостирали огромните круизни кораби, които осигуряват милиони туристи на острова и основната прехрана на неговите жители.

Които сами по себе си са не по-малко атрактивни за фотографиране от прекрасните пейзажи на земята им наоколо.

Между корабите, докарали днешната порция от поне 5000-6000 туристи се опва прекрасна по яркостта си дъга, която не мога да спра да снимам. Докато симпатична девойка от ямайския туристически борд ме кара да попълвам безкрайна анкета за моите впечатления, „похвали и оплаквания” от страната й, като няколко пъти е зададен въпрос станал ли съм жертва на натиск, насилие и т.н.

Тя е един от малкото ненапушени хора, които срещам. А граничният служител ме посреща обратно на пристанището и пита: „Купи ли ми нещо”. Това за разлика от офертата за трева сутринта е шега. И се прибирам с усмивка в своя плаващ дом. ВИЖ ОЩЕ СНИМКИ ТУК!

Борис Ангелов