Как доброто, което сме правили, лекува тревогите и страховете ни?

И изкуственият интелект, не само ние, често бърка „тревога” със „страх”, които обединяваме под мотото „безпокойство”. А те са различни неща. За да се справяме с тях, първо трябва да ги познаваме. От тревожност страдат около 40% от хората. И тя често избива по празниците, особено дългите, когато съзнанието не е толкова заето с всекидневните грижи. На това е посветен днешният ни психологически Коледен лайфхак.

Тревога е безпокойство за бъдещето

Страх – за сегашното.

Каква е разликата, за да знаем какво точно изпитваме и как да контролираме това?

Объркваме се, защото е двете са състояние на Вътрешен конфликт – безсъзнателно се мислим за могъщи, знаейки, че сме безсилни.

Доверие е ключът срещу контрола за всичко, който ни причинява и страха, и тревогата – вяра в способностите, за да не тренираме и не възпроизвеждаме неувереност и цялата последваща верига: притеснения – страх – тревоги.

Понякога имаме и оправдания. Например: „О, не се тревожа за себе си, а за децата”. Тревожността за децата е наш собствен вътрешен конфликт, пренасяне на страхове върху тях. Позната още от народната приказка за неродения Петко.

Важно е да се научим да се доверяваме, да забелязваме радостните моменти, а не само да се страхуваме и да се тревожим.

Като не забравяме разликата:

Страхът конкретен, тревогата е по-сложна за описване.

Лайфхак за снижаване на тревожността можем да почерпим от актьорските техники на принципа на Станиславски за улавяне на момента с въпросите: кой съм, къде съм, какво мога. За нас самите, вътрешно, те създават увереност, а у другите – външно – излъчваме доверие

Безпокойството / страхът / притеснението  е краткосрочно и тясно.

Тревогата е абстрактна и това е принципното различие.

Страхът е природен инстинкт, емоционална реакция на опасност – обективна или въображаема. Може да се породи от травмиращ минал опит, примерно преследване, или сме виждали какво се случва на някой друг. Но страхът винаги е определен – знаем от какво се боим. И затова е по-лесен за справяне.

 Ето и примери за разликите:

Безпокойство/страх/притеснение: да не изпусна самолета/влака/рейса. Нормално състояние, при което вземаме бързо решение – поглеждаме навигацията и тя дава минутите, които ни делят от летището, полета и т.н. или простото разписание на транспорта, който да ни отведе дотам.

Тревога – ще литне ли самолетът, ще падне ли, как ще се оправя на място като стигна, ами ако нещо се случи с децата/къщата, докато ме няма...

Решенията идват с успокояване при безпокойство.

Други примери за безпокойство/страх/притеснение: ще предам ли в срок домашното/курсовата работа/проекта/презентацията/доклада. Тревога: ще смогна ли изобщо да се справя, камо ли в срок, ами ако началникът не го хареса, той ме погледна косо миналия път, неразбиране какво следва нататък

Това е ГРАНИЦАТА МЕЖДУ НОРМАЛНО БЕЗПОКОЙСТВО/СТРАХ И ТРЕВОЖНО РАЗСТРОЙСТВО.

За да бъдем наясно какво от двете изпитваме и дали сме в нормата или извън, ето няколко лайфхака.

Първи знак, който сами да наблюдаваме по деня си: безсъние, отсъства жажда за живот – апатия, още не депресия, не ми се ходи там и там, неспособност за концентрация, както и за другите ни вътрешни ресурси, които да съберем.

Т.е. ПРЕЧИ ДА ЖИВЕЯ НОРМАЛНО. Значи е Тревога.

 Това е и първи индикатор, че трябва нещо да се прави, да се предприеме, за да не се задълбочи проблемът и да не се превърне в психическо, а после и във физическо заболяване.

Понякога не смятаме за нормални, а те са си безпокойства от типа на булка пред сватба. Разбираме, че е страх, а не тревога просто – това е състояние, което се разтваря. Отминава с първите акорди на марша...

ТРЕВОЖНОСТТА Е СЪСТОЯНИЕ, КОЕТО НИ ПРЕЧИ ДА ЖИВЕЕМ ПО ОБИЧАЙНИЯ НАЧИН – ОЩЕ НЕ Е ДИАГНОЗА, НО МОЖЕ ДА СТАНЕ депресия от различен вид, панически атаки, които са последствие на пренапрежение/прегаряне и продължителна тревожност.

Ако дълго не се съпротивляваме, а просто си казваме – зле ми е влизаме във веригата: депресия – панически атаки – маса други разстройства, които се задълбочават с времето.

Какво да направим, за да ни мине?

50% от победата е обозначаване на проблема, а не отричане.

Другите 50 на сто е да решим какво правим, като ПРЕорганизираме живота си, така че отново да ни бъде комфортно

Диагнозата зависи от продължителността:

да се събудиш посред нощ още не е проблем, но ако е събуждания всяка нощ за дълъг период от време, плюс кратък и нечкачествен сън, вече е проблем.

Най-често Безсънието е първата крачка към неблагоприятните психологически състояния.

Най-тежкото състояние за цялото тяло е тревогата, защото е дългосрочна и без отпускане – страхът е кратък.

Симптомите са скованост в тялото, шийни и гръдни болки, отслабване в ръцете, в краката и т.н.

Паническите атаки пък идват с бързо сърцебиене, стрес за цялото тяло, конвулсии, уплаха...

ТРЕВОГАТА НИ ПРАВИ ФИЗИЧЕСКИ ИНВАЛИДИ И ЗАТОВА Е НАЙ-ОПАСНА ЗА ЗДРАВЕТО

Как да кажем СТОП?

Първо и най-важно, това е управлението на нашине мисли, защото Съзнанието ни вкарва в емоционално състояние, което пък ни кара да действаме по определен начин по веригата: мисъл – емоция – поведение.

След като обозначим тревожното състояние, да се сетим кое събитие го е отключило – ситуацията, която се е отразила в тревожната мисъл, за да сломим вътрешната съпротива срещу приемането на тази ситуация

Например – страх от неприемане, който спъва връзки, умения за публични изказвания, презентации, кариера.

Лайфхак:

Да си създадем Дневник на емоциите, като отбелязваме мислите с описване на поведението, до което ни водят. Примерно: отказах да отида на среща и какво си помислих – там са по-готини, няма да ме приемат, тя няма да ме хареса, няма да ми се получи.

Често това мислене идва от детството при критикуващи родители или родители, които не са обръщали внимание на успехи на детето, или пък не са присъствали на изявите му, или са го подценявали, или са го сравнявали с други в негативен план....

Много важно е сами да открием своите Лъжливи убеждения. Когато ги осъзнаем, опишем ги и ти изкажем на глас, ще преживеем чувството отново и ще осъзнаем, че е погрешно убеждение

Следват Негативните постановки, които се въртят в главата ни. Лайфхакът е прост: на един лист описваме отрицателните, а отсреща положителните си постижения – важното е да бъдат съвършено реални.

Така тренираме ВЪТРЕШНИЯ си ОТГОВОР – но трябва да имаме правилен въпрос, за да получим верен отговор.

Фокусираме вниманието на конкретика – кога, с кого, как ми се получи – съмнения в лъжливото убеждение, което ражда различен вътрешен отговор

Лъжливите убеждения ни създават усещане за безпомощност, съчетана със социалните страхове и формират тревожност.

Когнитивно-поведенческата терапия трансформира мислите ни, тъй като е трудно да се откажем от трайно убеждение (дори да е лъжливо), но можем да променим отношението към себе си, оттам мислите – емоциите – поведението.

Човек слага маска и може цял живот да ходи с нея. И да бъде вътрешна развалина под нея, което да го кара точно по най-красивите празници да наранява онези, които наистина го познават и често точно заради това бяга от чести срещи с тях – хората от фамилията.

Стремежът към идеалност, към съвършенство също е форма на контрол, при това прекомерен – роля, която е твърде натоварваща за психиката, оттам болестотворна за целия организъм  - получава се именно от семейството с постоянно сравняване, на което понякога – дори без да искат – ни учат критикуващи родители.

Верният лайфхак в такива случаи, който ми даде една мъдра жена, без да е психолог: „Не сравнявай и не анализирай, за да бъдеш щастлив”!

Лъжливите убеждения се появяват и при някакви „страшни” тайни от детството.

Вместо да ги пазим като очите си и да страдаме, трябва ДА СЕ НАУЧИМ ДА ВЯРВАМЕ В СЕБЕ СИ

КАК?

Като си казваме:

ЕТО ГИ УСПЕХИТЕ МИ – ВСИЧКО ТОВА ГО ПОСТИГНАХ АЗ, на реална база.

Затова е важно да хвалим и да благодарим на хората, логично е и те да го правят за нас, което пък ни зарежда с позитивни срещу лъжливите убеждения и намалява по този начин тревожността, страховете и безпокойствата

Ако човекът не ходи на психолог, а говори с нас като приятел, за да му помогнем, се налага да проявим емоционална интелигентност и да му разкажем подобен опит – нещо, което се е случило и е минало през нас и как сме се справили. Така ще му окажем и поддръжка, и го насърчим да види какво всъщност е постигнал, видяно отстрани

Лайфхак за развитие на емоционалната интелигентност:

1.    Колелото на емоциите – да разбираме/осъзнаваме и да наричаме нашите емоционални състояния, за да бъдем наясно какво изпитваме, така че да регулираме себе си. дори да има срив, да знаем как да излезем от него осъзнато. А не да се оставим на страхове и тревожност, оттам в агресия, което да задълбочи дадения проблем

2.    Самоирония – висш пилотаж

3.    Желание за развитие и растеж – питаме се и си отговаряме: какво ми пречи да живея - как да го променя - как да действам и да получа резултат.

4.    Управление на качеството на действията и диалога

5.    Умението да се спрем, което всъщност е истинската сила

6.    Умението да се извиняваме – проявление на емоционална интелигентност чрез обратна връзка, защото основното умение в диалог е да чуваме, да виждаме и да оценяваме случващото се в мовмента с човека насреща

МИСЛИТЕ ФОРМИРАТ КАЧЕСТВОТО НИ НА ЖИВОТ, защото точно те създават нашето поведение – водят ни там, където искаме да стигне. Когато е осъзнато, е добре, когато не е следва лош финал.

ВЪТРЕШНАТА ИСКРЕНОСТ РАБОТИ ПО-ДОБРЕ ОТ ДАРА НА УБЕЖДЕНИЕТО, А ТЯ СЕ КРЕПИ НА ПРИЗНАВАНЕТО И ПРИЕМАНЕТО

Борис Ангелов