Кои са „убежденията”, които ни пречат да живеем?

Всеки от нас има вътешни сценарии, които филмира в главата си: не една „постановка” – психофизиологическа готовност , която е повече от убеждение, както избираме да наричаме това днес. Това е свързано с емоциите от типа: „разбирам, но нищо не мога да направя”, „по-силно е от мен”. На тези постановки, които ще наричаме убеждения, сме посветили днешния ни психологически лайфхак, защото отминаването на празниците поставя пред нас въпроса какво правим със себе си тази година. И можем ли да се променим за добро.

Човекът често не може да се убеди в противното на погрешното убеждение, защото му е станало навик така да мисли, дори да не е вярно. Тези убеждения са много коварни, защото често дори не се формулират вербално, чувстваме ги и ги обличме едва впоследствие в думи от типа на: „знаех си”. Получава се ефектът „аха”. Коментираме със: „сега разбрах”. Това е илюзия на възприятието, програмиране на мозъка да (не) вижда, програма, която е достъпна за подсъзнанието, но не и за съзнанието. Често го наричаме просто автоматизъм.

Формира се в детството и от други хора. Когато сме до 4-5 годишни нямаме критическо мислене – например вярваме в Дядо Коледа. Не сме виждали нещо, но не ни пречи да вярваме в него, възприемаме убеждението за истина.

После почваме да сравняваме с опита си: момичета, на които са казвали и са ги убедили, че не са красиви/имат такива и такива крака или нос, когато пораснат максимум могат да възприемат, че не са нищо особено – тъпо убеждение. Дори всъщност са красиви,  не си го признават – това им е емоционална травма.

Ако 1 мъж е изневерил на такова момиче, особено в ранна възраст, то заключава и има убеждение за цял живот: не може да се вярва на мъжете, не съм достойна. Това води до избягване на отношения, защото убеждението е, че няма да се падне нормален – страхът от нова емоционална травма, която много често се формира като убеждение и от детските приказки.

Още по-прост пример от тях: богатите и овластените са задължително лоши.

Което най-често, превърнато в наша постановка / убеждение, ни лишава от възможността някога и ние да станем богати / овластени.

Какъв лайфхак можем да дадем?

Правилното мислене е, че светът е прекрасен, но се срещат и лоши хора, освен добрите – просто трябва да ги разпознаваме.

Ако родителите формират такова мислене, вместо обичайното негативно, ние няма да си казваме: „никога не ми/ни върви” „никога не печеля”, „винаги ме прецакват”, „друг ми е виновен”. Това е заразно и създава вечни страхове, които много трудно се преодоляват. Създадените негативни убеждения относно хората и / или парите водят ОТРИЦАНИЕ НА ФАКТИТЕ, НЕПРИЗНАВАНЕ НА ПРОБЛЕМА, КОЙТО НИЕ ИМАМЕ – НЕ ДРУГИТЕ, ПРЕЧАТ НА ОТНОШЕНИЯТА НИ: ЛИЧНИ И ДЕЛОВИ.

Лайфхак: Не се занимавайте с децата, а със себе си – децата са кописти и вашата вътрешна увереност, вместо робуване на негативни убеждения, ще ги направи зрели хора, които могат да вземат решения и да преодоляват неизбежните трудности в живота.

По-лесно се поставя „сценарий” на поведение, отклкото е човек да се промени – това е усилие, което повечето хора отказват.

Убеждението „не можеш да избягаш от себе си” е най-погрешно. Това прави сценария повтаряем, като често осъзнаваме, че не е ОК, но продължаваме, въртейки се в омагьосания кръг на своята неувереност, пораждаща безсилие.

Лайфхакът е съпротивление срещу постановката / убежгдението за каквото и да било, освен за смъртта: „по-силно е от мен”.

Трудно е да се справим, защото убеждението е защитен механизъм или така го възприемаме. Например, ако ни е хапало куче, когато сме били деца – постановката на по-слабите е, че всички кучета са ни страшни и когато вече сме  възрастни. Така ги приемаме и ги заобикаляме.  Лайфхак: Представяме си, че не ги виждаме и продължаваме напред. Кучетата не лаят и не хапят уверени в себе си хора.

Родовите програми често са най-глупавите, но най-устойчивите постановки / убеждения. Такива са семейните митове, които се предават от поколение на поколение и се „продават” за мъдрости. А много често са погрешни, защото всъщост представяват дефицит на знание. И първичен, но неоправдан страх.

Конрад Лоурънс посочва, че в развитието ни неминуемо настъпва моментът за удовлетворяване на потребност. И, при неправилно изградени убеждения – води до срам.

Лайфхак: Лекува се с опит! Опитът е разбиране, понякога дори не може да се обясни, но се чувства. А емоцията е основно, вече естествено убеждение.

Психолозите дават и друг лайфхак. По-занимателен:

Правим си психофилм – копфкино на немски– в превод: кино в главата! Как работи? Убежденията се формират от емоции – затова формираме контекст, в който негативната емоция се проявява – представяме си медитативно разговор с майка/баща/първи партгньор, които са ни щамповали / белязали с дадено негативно убеждение. Важно е в нашия психофилм да се опитаме да си представим и усещания като психологически факти – примерно студ – студено. И да се отпуснем, когато се филмираме в главата си, дори да викнем: Мамо, не съм виновен! Чрез това упражнение по-лесно приемаме, защото чувстваме и така си даваме шанс да променим убеждението с разбиране на усещането.

Лайфхак: Ако имаме впечатление, че другите повече вярват в нас от самите нас – приемаме, че ДРУГИТЕ МОЖЕ И ДА СА ПРАВИ!

Т.е. да не вярваме, че успехът ни е случайност, че не ни се полага това или онова. Ако ни се случва често, не е лошо направо да си напишем лист с постижения. Да го прочитаме, когато изпитваме дефицит на самоувереност. И така да се научим да си вярваме.

Обратното убеждение също съществува: например някое момиче, гледано като принцеса, единствена дъщеря, което се приема като гениално и най- във всичко, че може да си позволи всичко. Това пък е феноменът на отказ от обратна връзка.

Лайфхак: признаване на проблема, иначе не можем да оправим нещо, което не виждаме/няма го – работи като при анонимните алкохолици.

Най-добре се лекува в сблъсък с реалността и предизвиканата болка, която винаги е психологическа, не физическа

Психолозите си имат термина за това. Осъзната компетентност – осъзнаване на проблема и решаването му.

Но има и друга. Неосъзната компетентност – работата върху себе си и развиването ни понякога води до  изникване от нищото -  just like that – на вярното решение. Това си е ниво на майсторство.

Според мъдростта на Ли Бо:

„На майстора по стреба с лък не му трябват лък и стрели, а само цел”.

Чрез овладяването на своята сфера, достигаме до общите дълбини – несъзнателно улавяме смисъла на универсалните закони, които можем да прилагаме, ако се наложи, във всички области.

Така бием в целтас думи, вместо със стрели. Чрез психологията например

В подсъзнанието не работят анализи и сравнения. То е възприемане – виждаме и чувстваме. Така се появява ВЪТРЕШНИЯТ НАСТАВНИК. Най-добрият от всички, струващ колкото 1000 експерти.

Лайфхак, ако все още не сме го намерили в себе си:

Спомняме си кога сме видели/почувствали нещо за последен път. Така можем да го почувстваме отново, фиксираме го и се питаме: Как ще назова емоцията, която отключвам? Заслушваме се в себе си, за да обозначим – получаваме по естествен път отговора/разбирането, след като сме проживели емоцията, понякога до опустошение, за да заменим негативните с позитивни убеждения / постановки.

Борис Ангелов