Защо адекватна самооценка = здравословен егоизъм, а да приемем не значи да се съгласим?

Самоуважението е част от самооценката, а тя е субективното ни виждане за себе си по лично преценено количество параметри.

Това е набраното/натрупаното с опита в нашата психика, за да вземаме решения, да определяме своя кръг на общуване, да осъзнаваме вътрешните си ресурси.

Инфо-обществото прави самооценката ни не съсем адекватна. Защо?

Самооценката е социален феномен, който ни посочва нашето място в обществото. На нея сме посветили нашия днешен психологически лайфхак.

Най-често външно проявяващият завишена самооценка човек, отвътре има силна неувереност в себе си – и двете са признак на неадекватност.

Афиширането на много пари, на компанията на красиви жени и „язденето” на мега коли обикновено говори именно за такъв тип прикриване.

Ако демонстрира занижена самооценка външно, в дълбочина такъв човек има вътрешна завишена самооценка и небалансирана критика към другите хора – това е типично поведение за масови/серийни убийци например. Какво ни казва това: прекалената скромност не просто не краси, тя трябва да стряска другите.

Самооценката е избор – тя е набор от разбирания за себе си и нашите ограничения.

Психолозите, които обичат формулите, дават математически такава обосновка, според която самооценката е:

Амбиция минус реалност

Това обаче го има, когато сме наясно със себе си и имаме съответната правдива самооценка. Но при малцина тя е такава. При другите има неадекватност, която е болка.

Самооценката се формира на база безусловна любов и приемане  по рождение, което води до осъзнаване за лична неповторимост – основата се създава в първите месеци, когато е най-важно всичко да бъде наред. После продължава с информацията за света, която ни дават пряко и невербално - чрез поведението си, родителите ни, както и тяхната подкрепа за постигането на нашите успехи с времето до отделянето от тях. Без, разбира се, да бъде прекалена, посредством контрол. Защото тогава пък настъпва друг вид задушаване

Ако не я получим на старта – буквално от люлката, израстваме с представата, че нещо не ни е наред

Т.е. самооценката се базира първо на оценката на обкръжаващите.

На това се основава и системата за оценки в училище – къде се представяме добре, а къде имаме да се развиваме на базата на честно приемане чрез обратна връзка

Като се води от всичко това – социално формираната оценка, човек създава своята самооценка, като най-важно е да се научи на обективност.

Лайфхакът на психолозите, за да я постигнем са няколко:

Животът ни помага на всяка крачка.

Осъзнаването на това е Изкуството на адаптацията.

Потребностите ни са вродени, възможностите ни са наша лична отговорност за развиване.

От нас зависи да вземаме решения за целите си и тяхната реализация – чисто личната отговорност – това е изборът на всяка крачка.

Ако не вярваме на себе си, не вярваме и на хората или по-лошо – вярваме на онези, на които не бива. Т.е. ставаме много по-лесни за манипулация, а това води до безрадостни, вредни и токсични отношения.

Зависимостите са показател, че бъркаме, че нямаме адекватна самооценка – за силните и слабите ни страни, за това кое е за нас и кое не, а също на надмощието на амбиции или на безпомощност.

Неадекватната оценка до голяма степен зависи и от миналите отношения – например забравяне на собствените потребности. Обратното лице на същия медал е чувството на някого като да е Крал на света – това неспособност да разберем чуждите потребности, както и неосъзнаване на личните ни здравни и други ресурси. Което води до болести – психически и физически.

Токсично е съвременното разбиране: ако той може, и аз мога – и ресурсите, и много други неща – например цената, която плащаме в буквален и в преносен смисъл, всъщност са различни, което пък води до положението „най-много сълзи са пролени от сбъднати мечти”

Самооценката зависи от адекатното ни място в системите – социална, работна, семейна....Ако то не е правилното, живеем нещастно.

Изобщо, много е важно да бъдем наясно на прага на новата делова година:

ДА ПРИЕМЕМ НЕ ЗНАЧИ ДА СЕ СЪГЛАСИМ

Зависи от базовата самоценност – осъзнаване какъв точно съм аз – какви конкретно са телесните и емоционалните ми потребности, за да знам докъде мога да стигна – т.е. да намеря своето точно място.

Това няма как да се узнае, може само да се почувства.

Винаги започваме от потребностите!

Просто е: ако сме сънени и гладни, няма да се получи резултатът, който бихме могли да постигнем при нормалното ни състояние на сити и добре наспали се. Така трябва да разсъждаваме и със сложните параметри, по които правим своята самооценка.

Щастливи ли сме със себе си?

Това е въпросът, чийто утвърдителен отговор означава, че имаме адекватна самооценка.

Фокусираме се – стремим се, към онова, което би ни направило щастливи: брак, любов, пътешествия с конкретни дестинации, притежаване на неща и т.н.

Така вече изработваме детайлите на самооценката си не в смисъл, че това са най-важните неща, за се чувстваме достигнали цели, т.е. хора с добра самооценка. Защото тя се крепи на: АЗ МОГА

Малко хора умеят разнопланово да погледнат отстрани на себе си и на своята личност, така че да могат честно и адекватно да оценят себе си. Особено, започнали или свикнали да постигат целите си.

През цялото време важното е да се грижим за себе си – т.е. да удовлетворяваме своите физически и емоционални потребности.

В повечето случаи това води не само до нашата персонална, но и до социалната ни адекватна оценка, т.е до намиране на заветното ни място в системите.

На всеки етап от живота всеки може да постигне това, стига да си разреши да отстоява своето лично право на щастие. Което е немислимо при отглеждане на нови и нови страхове.

Просто трябва да назоваваме и да осъзнаваме всяка своя емоция – включително тъга/печал, гняв, да си позволим да я почувстваме, да разберем кое е нашето във всяка сфера на живота.

Умението да слушаме и да познаваме себе си, постигнато по този начин, ни позволява постепенно да постигнем нужното: да гледаме на себе си с други очи, да умеем да правим добър избор, да намерим баланса във всичко.

Това ни прави по-егоистични. Но И значи, че сме формирали своята здрава самооценка.

 Де факто това е същото, което назоваваме „здравословен егоизъм”.

Ставаме асертивни, т.е. способни на независима от другите оценка на себе си и случващото се около нас.

При различните ситуации в живота е важно да задържим нивото на самооценката си, така че да бъде здраво и полезно за нас, а да не не води към психотравми, а оттам и към физически болести.

„Тайната”, лайфхакът,  е да можем да оценяваме полезността на провала, ако ни се случи, на фона на моментите на грандиозност, през които също сме преминавали.

С ясното съзнание, че – както вече сме казвали – няма пълно и постоянно, а само достатъчно щастие.

Накрая, 4 прости лайфхак правила за постигане на вътрешен мир и адекватна самооценка:

Първата ни задача е да постигнем самоценност – да гледаме на себе си с обичащи очи, в комфорт и удовлетворени, да се грижим за себе си.

Втората ни задача е на тази основа да се стремим към вътрешен и към външен социален растеж.

Третата задача е да обърнем внимание на вътрешния си критик – обръщаме му внимание, но после го отстраняваме от съзнанието си, като вместо самокритика развиваме в себе си съчувствие към себе си

Четвъртата ни задача е да направим своя личен план, за да задоволим потребностите, които ни карат да се чувстваме щастливи.

Борис Ангелов