20 минути дълбоко дишане с музика срещу стрес са като хипноза - идеални, вместо хапчета

Начинът, по който мозъкът ни реагира на дълбокото дишане изненадва! 

Оказва се, че само 20 минути упражнения за дълбоко дишане с музика могат да създадат същите блажени мозъчни модели, каквито се наблюдават при употреба на халюциногени.

Без никакви субстанции — само изпълнени дробове и малко музика. Тази древна практика най-сетне получава научното признание, което заслужава, а резултатите са направо умопомрачителни.

Дихателни практики, съчетани със слушане на музика, могат да предизвикат блажено състояние при практикуващите, придружено от промени в кръвотока към мозъчни области, отговорни за обработката на емоции според изследване. То беше публикувано на 27 август 2025 г. в PLOS One от Ейми Амла Картар от лабораторията Colasanti в Катедрата по клинична невронаука на Brighton and Sussex Medical School, Великобритания, и колеги.

Дишането води до промени настъпват дори когато се активира стресовата реакция на тялото и са свързани с доклади за намаляване на отрицателните емоции.

Популярността на дихателните практики като терапевтичен инструмент срещу психологически стрес бързо се увеличава. Дихателни практики, които увеличават дихателната честота или дълбочина, съчетани с музика, могат да доведат до променени състояния на съзнанието (ASCs), подобни на тези, предизвиквани от халюциногени. Високочестотните дихателни практики (High Ventilation Breathwork – HVB) могат да предложат нехимична алтернатива, с по-малко правни и етични ограничения за масово използване в клиничното лечение. Все пак, невробиологичните механизми и субективните преживявания, стоящи зад ASCs, предизвикани от HVB, все още не са изследвани в дълбочина.

За да запълнят тази празнина в знанията, Картар и колегите ѝ характеризираха ASCs, предизвикани от HVB, при опитни практикуващи, като анализираха самоотчетени данни от 15 души, участвали онлайн, 8 души в лаборатория, и 19 души, преминали магнитен резонанс (MRI). Задачата им включвала 20–30-минутна сесия на циклично дишане без пауза, докато слушат музика, последвана от серия въпросници в рамките на 30 минути след края на сесията.

Резултатите показаха, че интензитетът на ASCs, предизвикани от HVB, е пропорционален на симпатиковата активност на сърдечно-съдовата система, измерена чрез намаляване на вариабилността на сърдечния ритъм, което показва потенциална стресова реакция. Освен това ASCs, предизвикани от HVB, били свързани с драстично намаляване на кръвотока към левия оперкулум и задната инсула – мозъчни области, които участват в представянето на вътрешното състояние на тялото, включително дишането.

Въпреки че HVB причинява големи и глобални намаления на кръвотока към мозъка, по време на сесията се наблюдава прогресивно увеличаване на кръвотока към дясната амигдала и предната хипокампа, които са области, свързани с обработката на емоционални спомени. Тези промени в кръвотока корелират с психеделични преживявания, което демонстрира, че те могат да са основата на положителните ефекти на дихателните практики.

По време на всички експериментални сесии участниците съобщавали за намаляване на страх и отрицателни емоции, без нежелани реакции. В различните участници и експериментални условия, HVB надеждно засилва ASCs, доминирани от “Океанска безграничност” (Oceanic Boundlessness – OBN) – термин, въведен от Фройд през 1920 г., описващ набор от свързани чувства като духовно преживяване, прозорливост, блажено състояние, положително преживяна деперсонализация и усещане за единство. OBN се смята за ключов аспект на ASCs, предизвиквани от халюциногени, като псилоцибин.

Според авторите, тяхното изследване е новаторско и изследователско, и изисква повторение чрез бъдещи изследвания с по-големи проби и контролна група, за да се отделят ефектите на музиката върху мозъка. Въпреки тези ограничения, резултатите дават по-добро разбиране за HVB и насочват изследвания към потенциалните му терапевтични приложения.

Авторите добавят:

„Нашето изследване е първото, което използва невроизобразяване, за да картографира неврофизиологичните промени по време на дихателни практики. Основните ни открития показват, че дихателните практики надеждно предизвикват дълбоки халюциногенни състояния. Смятаме, че тези състояния са свързани с промени в функциите на специфични мозъчни области, участващи в самосъзнанието, както и обработката на страх и емоционални спомени. Намерихме, че по-дълбоките промени в кръвотока в специфични мозъчни области са свързани с по-силни усещания за единство, блаженство и емоционално освобождение, известни като „океанска безграничност“ (OBN).“

Ейми Картар, водещ автор, добавя:

„Изследването беше фантастично преживяване. Беше вълнуващо да се изследва толкова новаторска област – макар много хора анекдотично да признават здравните ползи от дихателните практики, този стил на бързо дишане получи много малко научно внимание. Много сме благодарни на участниците за направата на тази работа възможна.“

Д-р Алесандро Коласанти, ръководител на лабораторията, добавя:

„Дихателните практики са мощен, но естествен инструмент за невромодулация, действащ чрез регулиране на метаболизма в тялото и мозъка. Те имат огромен потенциал като трансформативна терапевтична интервенция за състояния, които често са едновременно стресиращи и инвалидизиращи.“

Кирил Пламенов