Как вулканичната лава може да създаде градове на бъдещето

Исландското архитектурно студио s.ap arkitektar представя революционна идея за използване на лава като строителен материал, като я оформя в конкретни форми за сгради, съобщава CNN.

Проектът „Lavaforming“ беше показан на Венецианското архитектурно биенале и предлага пренасочване на лава от вулкани в контролирани канали за изграждане на цели градове. Основателката Арнихилдур Палмадотиър казва: „Мислим, че лавата може да конкурира бетона, но да бъде по-устойчива.“

Идеята е лавата да се охлажда по контролирани начини, за да се получат различни архитектурни елементи – от здрави стени до колони и изолационни материали. Ако лавата се охлади бързо, тя става стъкловидна, а бавното охлаждане води до кристализиране, обяснява Палмадотиър. „Въглеродът, който лава изпуска, би бил във въздуха така или иначе, затова е по-добре да го използваме вместо да произвеждаме бетон,“ добавя тя.

Студиото предлага три метода за обработка на лавата – канализиране на лава в окопи, 3D принтиране с роботи и използване на подземна магма за изработка на елементи. „Това е все още експеримент, но напредъкът с изследванията ни вдъхновява,“ казва синът на Палмадотиър, Арнар Скарфединсон. Целта е да се намалят въглеродните емисии от строителството, които бетонът значително допринася.

Исландия, страна с около 30 активни вулкана, преживява средно по едно изригване на всеки пет години, което прави идеята релевантна. Палмадотиър споделя: „По време на изригването Холухраун през 2014 видяхме колко много материал излиза от земята – можем да построим цял град за една седмица.“ Технологията все още не е изцяло разработена, но е потенциално приложима и в геоложки сходни райони като Хаваите и Канарските острови.

Вулканичният камък се използва в строителството от векове, но s.ap arkitektar планира да работи с лава в разтопено състояние, за да създава нови материали с различни свойства в една форма. „Природата вече създава форми от лава от хилядолетия,“ казва Палмадотиър, като дава пример с пещерите на Лансароте, използвани от архитекта Сезар Манрик.

За сега проектът цели да предизвика размисъл за нови решения в архитектурата спрямо климатичната криза. „Как можем да променим системите, за да отговорят на глобалната (климатична) криза?“ пита Палмадотиър. Тя се надява, че идеята ще вдъхнови други да мислят по различен начин за бъдещето на градовете.

Кирил Пламенов