Физическият контакт е по-мощен, отколкото често осъзнаваме. Изследванията показват, че прости жестове като прегръдка, потупване по гърба или държане за ръка могат да имат реален лечебен ефект както върху тялото, така и върху ума.
Когато някой получи успокояващ допир, мозъкът освобождава химикали като окситоцин, които намаляват стреса, понижават кръвното налягане и дори укрепват имунната система.
Не става въпрос само за емоционален комфорт; докосването може да ускори възстановяването след болест и да намали усещането за болка. В болници и терапевтични среди се забелязва, че пациентите, които изпитват подкрепящ допир, често се възстановяват по-бързо и се чувстват по-спокойни.
Дори ежедневните прояви на връзка между приятели, членове на семейството или грижещи се хора могат да укрепят емоционалната устойчивост и да подпомогнат физическото здраве.
Учените обясняват, че докосването е форма на комуникация, която надхвърля думите. То успокоява, свързва и сигнализира безопасност на мозъка и тялото. В свят, където хората често се чувстват отчуждени, споменът за силата на допира е по-важен от всякога. Той ни напомня, че човешкият контакт може да бъде естествено лекарство, способно да успокоява страха, да повдига духа и да подпомага оздравяването на тялото.
Кирил Пламенов
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Много британци шофират всеки ден, без да ...
бТВ Екшън 22 февруари 21:00ч.
Режисьор: Бър Стиърс (Burr Steers)
В ролите: Зак Ефрон Майк О'Донъл Матю Пери (Майк О'Донъл) Матю Пери Майк О'Донъл Лесли Ман (Скарлет) Лесли Ман Скарлет Томас Ленън (Нед) Томас Ленън
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!