Силна съм заради отсъстващ баща, а агресията се превръща в емблема, но е слабост и страх: Ив. Бакалова

ВИЖ ВИДЕО ТУК!

Здравей. Ще си говорим на “ти”, защото се познаваме от доста време, макар и толкова млади. Власт ли е красотата? Според някои литературни класици тя има собствени правила, собствени закони. Тоест за красивите хора не важат всички неща, които важат за не толкова красивите. Помня преди 20 години бях правил интервю с Моника Белучи и тя каза: „О, красотата не е толкова важна.” Как мислиш ти като легендарна Мис България?

Аз мисля, че красотата е някаква по-особена власт. Тя е по-тиха и спокойна. Не е така авторитарна. Но за мен красотата не е свързана само с физически данни. Красотата е характер, красотата е отношение, красотата е елегантност. И всъщност, ако това, което носиш в себе си като емоционалност, като характер, е достатъчно красиво, в съчетание с външни белези е страхотно. Но

само красота като като красота не стига...

Но си признаваш, че е власт. Така разбирам.

Ами знаеш ли, тя може да бъде власт само, ако е автентична.

А тя все по-малко автентична, поне външно...Нещо, което е много нашумяла тема в обществото е агресията, агресирането на всички. Според психолозите, агресията е страх, неувереност. Имаш ли опит с агресията: ти като агресор и върху теб оказана агресия?

Аз много силно се надявам агресор да не съм и никога да не съм била.

Е, понякога с думи също сме агресори, както и с игнор. Много хора не осъзнават, че игнорът също е също е агресия. То е пасивна агресия, но също е агресия...

Вербалната агресия всъщност е страх и липса. Човек става агресивен вербално, когато не може да бъде чут, а понякога той не може да бъде чут, защото не може да изрази правилно емоциите си. И всъщност а вербалната агресия е слабост. Не, че на мен не ми се случва често, естествено, но всеки път, когато ми се случва, съжалявам. Опитвам се да бъде все по-рядко. Вербалната агресия е слабост. Слабост и невъзможност да се изразиш правилно.

Аз помня, когато се запознахме и ние бяхме писали предварително, че ще

станеш Мис България.

Ах, вие!

Ти не беше щастлива, но успя да да го приемеш добре, сдържано и без агресия. Много често при подобна реакция се случва хората такива неща да ги правят след това приятели за много дълго време...

Ние сме доказателство.

Агресията, неувереността дали не се превръща в зависимост понякога?

Или много често даже?

Аз мисля, че агресивното поведение в днешно време, особено сред младите, е станало като някакъв вид емблема. Те си мислят, че това е някаква сила. Всъщност агресивното поведение е слабост. Защото това е, както вече казах, липса на контрол върху емоциите си. А всъщност човекът, който контролира емоциите си, това е силният човек. За съжаление все повече млади хора,  вместо с думи, си служат с юмруци. А понякога това е фатално. Знаем за за случаи, когато хора губят живота си заради някаква буквално абсолютно нелепа обида. И всъщност е много хубаво в свят, който е с толкова много войни и катастрофи, където всъщност животът на хората е все по-застрашен, всъщност ние да избягваме такива ситуации. Ако можем, да ги предотвратяваме. Защото една блага дума и една правилна – някой път отстъплението е много повече от това да нападнеш.

Може да не е толкова блага, но да се разговаря. Не просто да се говори, а да се РАЗговаря. Тоест, да се чува и другият човек. Спомена за силата, много хора, с които съм говорил, за теб на първо място казват: „Тя е много силна и много смела”. А смелостта е сила. Това е със сигурност. Разбира се, за да стане силен, човек минава през много трудни моменти. И аз, понеже се познаваме добре, знам за теб доста неща...

Не са един и два трудни момента...

Да. Отстрани изглежда, че ти е много лесно, но всъщност хората забравят, че сама отгледа голямата си дъщеря. След това имаше една каскада в  телевизионно предаване, която едва не те остави инвалид, имаше достасериозен проблем. Доста години живя извън Бъгария, води войни синституции и т.н. За всичко това наистина трябва сила, но тя не е автоматизъм. Как стават нещата и как човек да се научи да бъде смел и да приема такива предизвикателства по пътя? На повечето хора им е най-лесно да се откажат и да обвинят някого другиго...

Според мен смелостта не е липса на страх, а напротив, тя е преодоляването на този страх. При мен как работи. Аз смятам, че това, което ни прави по-силни и това, което всъщност ни дефинира, е как се изправяме, след като сме паднали.

Единия път ти беше трудно и буквално да се изправиш. Хората не помнят, но аз помня много добре...

Да, беше много трудно. Буквално провалът е нещо, което те прави по-силен. Събираш се. Нещо, което всъщност ти доказва. Всеки път, когато съм имала трудности, в момента, в който всичко започне, е много трудно, стресиращо. Но разделяш действията си и целта си на малки крачки. И в момента някак си не се паникьосваш. Това поне, което аз правя, знам целта ми каква е. После разделям нещата, които трябва да направя на малки крачки, планирам и всъщност така се изправям. И гледам да се изправя достойно. Защото не е важно дали минаваш, а как минаваш през един проблем. Понякога ти може да си решиш проблемите по лесен начин, но не толкова хигиеничен.

С пари искаш да кажеш?

Повечето хора така опитват: или с много пари, или с много компромиси. А това, което аз съм правила в живота си е че съм правила много компромиси за хората, но със себе си компромиси не съм правила. И за мен е важно минавайки през някаква ситуация не само да оцелея, а и как ще оцелея, защото изгубиш ли себе си като някакво чувство за достойнство, морал и чест, след това няма връщане назад. И затова бих казала, че съм силен човек, бих казала, че съм минала през много трудности. Но като огледам света около мен, виждам колко по-силни хора има и през колко по-големи трудности минават. Знаеш с какво се занимавам сега и се сблъсквам непрестанно с проблеми и много тежки съдби на хора. И всъщност в момента, в който се огледам в техните животи, в тяхното ежедневие, си казвам аз каква късметлийка съм. А и съм.

Трябва да бъдем благодарни винаги.

Благодарна съм на всички изпитания, на всички трудности, защото всъщност те са ме довели дотук.

А смяташ ли, че проблемът да имаш отсъстващ родител, както и при мен, и при теб, в случая с нашите бащи, ни прави по-силни? Аз по себе си знам: при мъжете, при нас е винаги това ни прави вечно желаещи да се доказваме. А жените според психолозите компенсират отсъстващ баща с улегнали мъже. Да, ставаме силни, но може пък да ни става и по-трудно от това, че сме силни. При теб как са нещата?

Ами аз като момиче бях много неуверена и с годините се боря с това. С всяко едно изпитание и си казвам: „Ето това го преодолях, следващото преодолях”. Много е трудно, когато си дете, да имаш усещането, че си нежелано. И при момичетата по-скоро това чувство на отхвърляне е най-пагубното. Липсата на на бащина любов след това определя отношението към мъжете в живота ти. И понякога, ако не си простил на баща си, това се изразява през наказания за партньора, с който си.

Тоест търсиш нещо като баща в друг човек или какво?

Винаги съм харесвала по-улегнали мъже. Може би това е доказателство, че ми е липсвал баща. А и някак си моите връстници не са ми правили впечатление, когато съм била на 20. С бащата на Рая имаме 20-годишна разлика, което е всъщност доказателство. И знаеш ли, когато започнах връзка с него... Че любов имаше, имаше, но аз го усещах много стабилен и всъщност аз се влюбих в тази стабилност, която усещах в него. Тази мъжка сила, която не съм усещала и подкрепа, която не съм усещала в моя баща. Не че баща ми е виновен, просто когато двама родители се разделят, ако не са достатъчно емоционално интелигентни, не комуникират проблемите си правилно и те рефлектират върху децата.

Пак стигаме да разговорянето, което много ни липсва на нас - българите, защото сме нация от „велики” личности. Всеки е велик и не отстъпва...

Но да се върнем на темата. Тепърва виждаме много деца, които за съжаление са на разведени и разделени родители. Нито ще са първите, нито ще са последните с това да се успокояват. Всъщност, това те прави малко по-силен като че ли от останалите. Защото на ранна детска възраст ти е трябвало да се справяш с неща, с които другите деца не е трябвало да се изправят. Това те прави по-самостоятелен, по-отговорен някак си. Единственото, което може би е малко тъжно, това те прави малко повече жадуващ за любов и отношение и понякога това пречи във връзките по-нататък.

Борис Ангелов

*Проектът „Агресията като зависимост” на Сдружение „Екопрограма” се осъществява с подкрепата на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10а от Закона за хазарта (2023-2025). (НПИМД-КО1-ОБЛ-028/2025, Договор №25-00-38/09.09.2025)