Майката не ни е враг! Дори, когато ни пита укорително: "Защо си/не си такъв/такава? Защо не си като другите", с което ни създава за цял живот комплекс за вина и срами страх да бъдем щастливи. Мнозина го разбират, но продължават в конфликтите си да виждат срещу себе си нея, да се опитват да се бунтуват срещу наложени им с възпитанието форми на контрол, които водят най-често до две неприятни емоции/чувства: срам и вина. Сигурно помните лайфхаковете ни за пасивно – агресивното поведение. Ако не, ето ви два прекрасни примера за това.
Срамът и вината са най-честите тригери, както ги наричат психолозите, а ние художествено ще ги определим като „запалки” на агресията.
Срамът е роля.
Вината е действие.
Това ги определя. И двете водят обаче до едно и също – агресия.
Познаването на този прост механизъм пък може да ни помогне с лайфхак как да я овладеем. Защото гневът, тази временна загуба на съзнание и акъл, може да ни донесе много лоши последствия. Защото агресията е и самоагресия.
Бунтът, това което всеки тийнейджър явно или скрито демонстрира, винаги е реакция срещу налагането на подобни форми на „базова комплектация” – това, което обществото ни налага – т.нар. социални чувства/чувствитеност. А ние го изявяваме като срам или вина.
Те са сигнали за нас да действаме срещу тях, като избиването може да има за форма боядисване в ярки цветове на косата, пробиване на дупки или изрисуване с татуировки на всякакви възможни и невъзможни места – психологимески често той е затваряне в себе си, преставане да споделяме проблеми и информация, т.е. самоагресия.
Но може да бъде отдаване на екстремизъм – поведенчески, политически, социален.Или поне виртуален в социалните мрежи под формата на хейт. Във всеки случай това си е външна агресия и тя търси тази изява, за да не чувства самота, а част от общото, от тълпата, която изглежда свръхсилна и същевременно позволява скриване, бягане от отговорност. Като всяко пасивно-агресивно поведение.
Във всички случаи и проявления говорим за тотален бунт и контрасценарий, което пък, независимо дали се показва, е свързано както с много психическа болка у този, който осъществява акта на агресия, така и е бърз път към зависимости и оттам към физически и здравословни проблеми.
Лайфхакът за преодоляване е на пръв поглед прост, но е свързан с предоляването на т.нар. вътрешно дете. Което вътре в нас непрестанно се сражава със своята вътрешна майка – спомена за нашата родителка и нейните форми на контрол върху нас. И свързания с това акт на насилие / наказание – вербално или физическо.
Лекът не е да се отдадем на агресия, „за да ни мине”, защото това може да има краткотраен ефект на успокояване и дълготраен на навлизане в съществени проблеми.
Решението на проблема със срама и вината не е превръщането на АГРЕСИЯТА В ЗАВИСИМОСТ, В ЛЕСНА ПСИХОЛОГИЧЕСКА КОМПЕНСАЦИЯ.
САМОЗАЛЪГВАНЕ Е ДА СИ Я „ПРОДАВАМЕ” ЗА ПРОЯВАНЕ НА ДОСТОЙНСТВО.
Лекът е ПРИЕМАНЕТО, че майката не ни е враг. Но в същото време отказът от лоялност към насаденото в съзнанието ни от този образ в тази посока.
ЛОЯЛНОСТ ДЪЛЖИМ САМО НА СЕБЕ СИ И ТОВА НИ ДАВА СВОБОДАТА ДА СИ ПОЗВОЛИМ ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ. Което робуването на майчините / родителските очаквания, никога няма да ни разреши.
Борис Ангелов
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Мария се омъжи за новия си любим Теодор: ...
бТВ Синема 20 юли 21:00ч.
Режисьор: Майкъл Ман
В ролите: Адам Драйвър Ензо Ферари Пенелопе Крус Лора Ферари Шейлийн Удли Лина Ларди Габриел Леони Алфонсо дьо Портахо