Светът открива непознатата страна на Реноар – неговите рисунки

Пиер-Огюст Реноар беше един от водещите представители на импресионистичната школа в живописта, основана през 1874 г. от група френски художници, чиито свободни щрихи и ярки цветове създаваха усещане за спонтанност и модерност. Сега, 150 години по-късно, той отново ще заеме централно място тази есен.

„Рисунките на Реноар“, голяма пътуваща изложба с над 100 негови рисунки и други произведения, създадени с молив, перо и мастило, тебешир, пастел, акварел, офорт и литография, ще бъде представена в Morgan Library & Museum в Ню Йорк от 17 октомври до 8 февруари 2026 г., а след това в Musée d’Orsay в Париж от 17 март до 5 юли 2026 г.

Въпреки че пейзажите и портретите на Реноар – на френската провинция и висшето общество – са световноизвестни, неговите рисунки на същите теми не са толкова известни, особено сред широката публика. Една от причините: последната голяма изложба на рисунки на Реноар се е състояла в Galeries Durand-Ruel в Париж през 1921 г.

Les Grandes Baigneuses, маслена картина върху платно, създадена между 1886–1887 г., е едно от най-известните произведения на Реноар.

С любезното съдействие на Morgan Library & Museum

За да илюстрира творческия процес на Реноар, няколко от големите му картини ще бъдат показани заедно със свързаните с тях рисунки. Всички седем подготвителни рисунки за известната картина на художника „Големите къпещи се“ (1884–1887) и самата картина ще бъдат показани в Ню Йорк, докато „Танц на село“ (1883), собственост на Musée d’Orsay, ще бъде показана заедно с подготвителни рисунки както в Ню Йорк, така и в Париж.

Една вдъхновяваща история

Рисунка с червен и бял тебешир от 1886–1887 г. на „Големите къпещи се“, дарена на Morgan Library през 2018 г. от Дрю Хайнц, покойната американска актриса и филантроп, е вдъхновила изложбата, според Колин Бейли, директор на Morgan Library & Museum и един от кураторите на изложбата.

Бейли разказва пред CNN: „Бях на вечеря с много хора в дома на г-жа Хайнц в началото на 2000-те. Беше първият ми път там и си спомням, че погледнах по коридора и видях тази зашеметяваща голяма рисунка на двама голи фигури от Реноар. Не разглеждахме колекцията, но тя остана в съзнанието ми, и това беше причината да я предложа като кандидат за дарение от нейното наследство.“

Рисунката беше катализаторът, който доведе до разговори с Musée d’Orsay за възможна изложба на рисунки на Реноар. Въпреки това пандемията през 2020 г. забави организацията ѝ. Това забавяне впоследствие помогна на музеите да идентифицират и намерят рисунки на Реноар, които не са собственост на публични институции – и също така да убедят Philadelphia Art Museum да предостави „Големите къпещи се“ за изложбата.

Сред темите на Реноар са елегантно облечени деца и жени, майки, грижовно обгрижващи децата си, влюбени, танцуващи двойки и пейзажи. Творбите му, фокусирани върху интимни и радостни моменти от ежедневието, излъчват топлина и оптимизъм – качества, които го правят популярен сред любителите на изкуството и до днес. Художниците Пиер Матис (който познавал Реноар добре) и Пабло Пикасо (който се опитал, но не успял да се срещне с Реноар в края на живота му) също възхвалявали Реноар и творбите му, според Бейли.

„Реноар ти дава усещането за радостта да си свободен, млад и влюбен в Париж.“

— Колин Бейли, директор на Morgan Library & Museum и един от кураторите

С изключение на импресионистичния период (1865–1875), когато Реноар и неговите колеги – Клод Моне, Алфред Сисли и Камий Писаро – „поставят основите на импресионистичния метод, работейки директно от природата без предварителни скици“, според прессъобщението на музея, Реноар е рисувал широко, документирайки всичко – от академични упражнения и впечатления от съвременния живот, до формални портрети и скици на приятели и семейство, които ще бъдат показани на изложбата.

Любов към рисуването през целия живот

Още като дете Реноар е бил страстен графичен художник: рисувал е с въглен по стените на апартамента на семейството си, докато учителите му в началното училище го укорявали, че пълни тетрадките си с рисунки на стилизирани човечета. Като тийнейджър работил в порцеланова работилница в Париж – занаят, който оставя около 1859 г., и решава да стане художник. През 1860 г. получава разрешение да копира произведения в Лувъра, а две години по-късно е приет в Ecole des Beaux-Arts, националното художествено училище.

През 1870-те Реноар прави портрети по поръчка, много в пастел, за да се издържа; започва и да рисува за публикации – първо за роман на френския писател и журналист Емил Зола, а след това за илюстрираното седмично списание La Vie moderne.

„Седнала гола жена, видяна отзад“, ок. 1885–87 г.

Колекция на Джордж Кондо/с любезното съдействие на Morgan Library & Museum

През лятото на 1885 г. започва да рисува и рисува своята партньорка Алин Шариго, шивачка, която позира за него преди да стане съпруга му, и по-късно първия им син, Пиер. Тези произведения бележат завръщането му към по-традиционни художествени практики, като създаване на подготвителни рисунки преди картина и работа в по-линеен, по-рязък стил в сравнение с меката, импровизационна техника на импресионистичните му творби. Той започва да използва червен тебешир, често комбиниран с бял и черен, защото е по-мек и лесен за смесване.

Реноар често рисува женски голи тела – тема, която той нарича „една от незаменимите форми на изкуството“ – още от ранните дни на своето обучение. Според музея, той използвал женското голо тяло, за да изследва представянето на формата в различни техники.

„Габриел и Жан“, около 1895 г.

С любезното съдействие на Sophie Crépy / Musée de l’Orangerie / The Morgan Library & Museum

„Влюбените“, около 1885 г.

С любезното съдействие на Julien Pepy / колекция на Hélène Bailly / The Morgan Library & Museum

Бейли се надява изложбата да покаже на зрителите както творческия процес на Реноар, така и неговото развитие. „Според собствените му думи, произведенията върху хартия са негови изследвания и негов материал. Произведенията върху хартия имат за него конкретна цел, а като покажем няколко наистина забележителни картини заедно с подготвителните рисунки, ще се види, че процесът е по-обмислен, по-изчислен, развива се и е по-борбен. Можем да видим повече мисъл и експерименти зад него“, казва Бейли.

За днешните зрители Реноар представлява „нещо толкова радостно и толкова парижко“, добавя Бейли. „Той ти дава усещането за радостта да си свободен, млад и влюбен в Париж. Реноар улавя това.“

Източник: CNN

Мария Пенчева