Лео сподели най-голямото си съжаление в Холивуд

За най-голямото му съжаление в кариерата:

„Ще го кажа, въпреки че сте тук: Най-голямото ми съжаление е, че не участвах в Boogie Nights. Това беше дълбок филм за моето поколение. Не мога да си представя никой друг освен Марк [Уолбърг] в него. Когато най-накрая гледах филма, просто мислех, че е шедьовър. Иронично е, че точно вие задавате този въпрос, но е истина.“

За филма, който гледа най-често:

Лео споделя: „Рядко гледам някой от моите филми, но ако трябва да бъда честен, има един, който съм гледал повече от другите. Това е The Aviator. Просто защото това беше много специален момент за мен. Работих с Марти [Скорсезе] по Gangs of New York, а носех книга за Хауърд Хюз в продължение на десет години. Почти щях да го направя с Майкъл Ман, но имаше конфликт и в крайна сметка го предложих на Марти. Бях на тридесет. За първи път като актьор почувствах, че съм истинска част от продукцията, а не просто нает да изиграя роля. Чувствах се отговорен по съвсем нов начин. Винаги съм се чувствал горд и свързан с този филм като ключова част от израстването ми в тази индустрия и първия ми опит да бъда истински сътрудник.“

За възрастта, в която подсъзнателно се чувства:

Пол Томас Андерсън попитал Леонардо: „Ще ти задам въпрос и трябва да отговориш колкото се може по-бързо. Ако не знаеше на колко си години, на колко години би се чувствал сега?“

Леонардо отговорил: „Тридесет и две.“

Пол казал: „Добър отговор. Това, което ще трябва да направиш, е да разследваш какво се е случило, когато си бил на тридесет и две, и ще откриеш защо това беше твоят отговор. Ето как това се отнася до героя ти във филма: Той се влюби в жена на име Перфидия. Тя му разбива сърцето на милион парчета, сглобява го отново, разбива го пак и го сглобява още веднъж за всеки случай. Тя го оставя зациклен във времето, неспособен да продължи напред. Неизбежното при такова разбито сърце е да стоиш на едно място и да мъдричиш в него. Между другото, моят отговор беше двадесет и седем.“

За израстването без мобилни телефони:

Лео споделя: „Спомням си, когато моята малка сестра и нейните приятелки ме питаха: ‘Как беше тогава?’ Живеех в дни, когато имаше автовговорител, а ако имаш планове, трябваше или да бъдеш там навреме, или да се обадиш от обществения телефон, за да провериш автовговорителя им и да видиш дали ще закъснеят. После трябваше да им се обадиш на техния автовговорител, за да видят те твоя. Те казваха: ‘Вие явно никога не сте имали планове – как изобщо сте комуникирали?’ Имаше много чакане; трябваше да спазваш думата си.“

За това как 50-те повлияха на него:

„Създава усещане, че искаш да бъдеш по-искрен и да не губиш време. Мога само да си представя как ще протекат следващите десетилетия. Виждам майка ми, например – тя просто казва точно това, което мисли, и не губи време. Не се преструва.“

За начините му да се отпуска след филм (рядка споменаване на личния му живот извън актьорството):

Леонардо казва: „Мисля, че съм добър в това, защото взимам много почивки между филмите. Правя нещата по-избирателно, което означава, че след като свърша снимките, нямам търпение да се върна към истинския си живот. Животът спира, когато снимаш. Всичко се поставя на заден план. Може би щях да се тревожа, ако работех твърде много. Да премина от филм на филм – щях да се страхувам какво ме очаква, когато се върна. Много съм щастлив, че е така.“

Той допълни, че в момента се намира „на яхта край Хърватия“.