Не знам кой си. Не знам какво ти казаха. Знам само едно нещо - че ако четеш това, светът ти току-що се е променил. Може би си в кола, паркирана пред болница, и не можеш да тръгнеш още. Може би си в кухнята, и кафето пред теб вече е изстинало. Може би си в леглото и те е страх да си затвориш очите.
Помня този момент. Бях на двадесет и четири години, омъжена от два месеца, когато един лекар ми каза, че имам тумор на хипофизата и че вероятно няма да имам деца. Помня стола, на който седях. Помня, че баща ми се сви в едно кожено диванче и лицето му посивя за секунди.
Преживях и други диагнози след това. Патологична бременност, в която почти умряхме с дъщеря ми. Сепсис след раждане, който ме държа месец на ръба. Всеки път, когато мислех, че съм научила всичко, което може да се научи за болестта, тя ми преподаваше нов урок.
Не пиша това, за да се сравнявам с теб. Пиша го, за да ти кажа едно нещо, което никой не ми каза тогава, но което много исках да чуя:
Това, което чувстваш в момента, не е целият път.
Шокът не е цялото лечение. Страхът, който е в гърдите ти точно сега, не е всичко, което ще усетиш.
Първите дни ще бъдат най-тежки. Не защото болестта е там - тя е била там и преди диагнозата. А защото сега я знаеш. А знанието изисква време, за да се разпредели в тялото и душата ти. Не бързай с това разпределение. Не бързай да бъдеш силен. Не бързай да бъдеш позитивен. Не бързай да решиш какво ще правиш.
И ето няколко неща, които искам да знаеш:
• Не си сам, дори когато всички около теб не разбират.
• Тялото ти не е твой враг. То е малко дете, което е изплашено. Не го мрази. Не воювай с него.
• Лекарите знаят много, но не знаят всичко за теб. Ти знаеш неща за тялото си, които те няма как да знаят. Тези твои знания са важни. Доверявай се на интуицията си, дори когато не можеш да си я обясниш.
• Хората около теб понякога ще се държат странно. Някои ще изчезнат - не защото не те обичат, а защото не знаят как. Други ще се появят отнякъде - хора, от които не си очаквал. Не съди никого. Имаш работа за вършене и няма време за обиди.
Има неща, които никой няма да ти обясни в кабинета на лекаря - не защото лекарите са лоши, а защото системата няма време. Тези неща ще трябва сам да ги научиш. Не се срамувай да питаш. Не се срамувай да търсиш второ мнение. Не се срамувай да кажеш „не разбирам, обяснете ми още веднъж".
Точно заради тези неща написах една книга.
Казва се „Отвъд диагнозата". Написах я, защото, когато бях млада и болна, нямах кого да попитам за всичко това, което не ми обясниха в кабинета. Написах я като пациент, който е минал три пъти през ръба, и като фармацевт и психолог, регулатор и бивш министър на здравеопазването, който е виждал системата от всичките ѝ страни. В нея има данни от над 440 проучвания в областта на медицината, психологията и фармацията.
Не пиша всичко това, за да се представя. Пиша го, за да знаеш, че ако вземеш книгата, тя няма да те излъже. Тя ще ти каже истината - и доброто, и трудното. Защото ти заслужаваш истината повече от всякога точно сега. Книгата не е заместител на лекаря ти. Но тя може да ти помогне в моментите, когато нямаш кого да попиташ.
facebook.com
