Красив, но изоставен/изпразнен град: Видин наесен (ФОТОГАЛЕРИЯ)

Два големи круизни кораба са спрели на поръждясалия пристан на Видин, но въпреки техните хиляди туристи, глъчка в самия център, който е наоколо, няма. Това е единственият круизен порт в света, а съм виждал бая, където не посрещат с песни и танци и с множество търговски точки хората, готови да оставят стотици хиляди евро всеки ден, а даже има оформен мегдан до кея. Някаква неголяма група чужденци се вижда в края на крайбрежния парк, за който ще ви разкажем подробно в нашия разказ. Не са им взели пари дори за посещение на намиращата се там чутовна крепост Баба Вида - не десетина минути пеша от пристана, понеже околността от всички страни на калето е разкопана.

Вайбът, както се казва сега, е на самотност - като фигурата на плувец в края на терасата на крайбрежната алея, от която открива супер гледка към реката и втория мост над нея, към румънския Калафат.

Статуята на свободата, "изпуснала" меча си и останала в неуместна поза

също е забележителност на крайбрежието и също внушава самотност, лишена от оръжието, което е трябвало да придаде героичност на образа на тази амазонка. Хем речно, хем идеологически издържано, но по български нескопосано изпълнено. Цялата патетична картина попада в рубриката "Сълза и смях". Или "Ефекта на дефекта".

Преди да се впуснем в разходка навътре из северния ни град, който исторически е един от първите с европейски вид у нас, нека да кажем как още, освен по Дунав, можете да пристигнете в него.  

Преди 40 - 50 г. от София до Видин се стига за по-малко от половин час със самолет всеки ден. И за около 4 часа с кола през Искърското дефиле. Или по АМ Хемус с отклоняване към Ботевград през Мездра, Враца и Монтана до някогашната столица на последното оцеляло българско цаство от Втората ни империя. Днес, докато втората опция я има и е по-добре да се мине по магистралата и нагоре, където пътят почти изцяло е направен като магистрала поне до Враца, първата - по въздух, я няма. Няма не само авиолиния до мястото, където се събират северната и западната ни граница и е порта на страната. Но вече няма дори и летище. В епохата на неспирните полети и на евростатистиката, която отрежда на българите второ място в ЕС по летене за миналата година. Невероятно, но факт, както гласи соц.клишето...

Във Видин ги няма и други неща, които обясняват защо е изчезнало летището и авиолинията. На мястото на някога могъщото предприятие Видахим пустее огромна площ с рушащи се халета. Поне е изникнала една нова католическа черква най-отпред. На мястото на работилия "за износ по второ направление" силен и много голям шивашки завод, чиито ризи се изнасяха далеч отвъд Желязната завеса и беше едно от първите ни предприятия, работили за големи световни марки, има хипермаркет. Зад който - "грозно, зловещо" стърчи комин, чието наличие по-младите хора не могат да си обяснят.

Единственото модерно предприятие е държавното LB Bulgaricum,

което прави едно от малкото надеждни и оригинални кисели млека и сирена - краве и овче. У нас за козе вече няма достатъчно суровина, а се внася десетки пъти замърсена над нормите от Украйна.

Картината не е съвсем радостна. А иначе е красива, особено на фона на цветната палитра на есенните дървета, които са в изобилие в града. Видин сигурно е един от единствените в България, незасегнати от строителния бум - даже в закъсалото президентско и АсенВасилево Хасково все пак са вдигнали 2-3 съвременни кооперации. Центърът на дунавския град е осеян с прекрасни стари къщи, някои от които даже търсят купувачи, които трудно ще намерят.

Необароковите и сецесионните им фасади

съседстват с прилични соцблокове - даже панелките са някак по-симпатични от обичайните, защото са 2 пъти по-ниски. И, освен липсата на нови сгради, прави впечатление, че за разлика от всичките ни други градове тук не личат санирани здания, а бая обиколихме и околностите на центъра на Видин, чак до махалите му, които са някогашни села и пейзажът им остава точно от такъв тип.

Самият факт, че намираме веднага място до пристанището сред иначе малкото за паркиране в центъра на центъра, говори, че "нЕма 'ора" и респективно - много коли. Градът се е стопил наполовина от 1990 г. насам. И улиците са пусти дори насред работен ден в средата на седмицата, когато пристигаме.

Първата красива сграда покрай реката, която прави впечатление, е Театърът. Пиша го с главно "Т", тъй като се оказва най-старата сграда, правена за драматично изкуство у нас.

Нататък по крайбрежната алея под покрова на Градската градина - хубава, но поизоставена, е също така изоставеното прекрасно здание на галерията.

После освежената по фасада баня като в Баден Баден, която и работи. Още малко нататък стърчат останките на палено заведение, което се е намирало в рамките на някакви укрепителни старини. Следва импозантната митрополия, редом с джамията, която

вместо с полумесец, е увенчана със сърце на върха

на минарето. Или с пика. Зависи от нагласата - за любов или за война. Близо до тях е възстановената синагога - една от най-големите у нас и много приличаща на черква.

След нея идва Баба Вида - крепостта е там, където е било първото укрепление по нашите земи още в античността.

Върнали се обратно в центъра, което през крайбрежния парк отнема десетина минути, обядваме в един от малкото читави ресторанти, наричан от местните хора Балкана. Това е галено от Балкантурист. Намира се в хотела, който с нищо не се е променил от 60-те години, когато е вдигнат. Сменени са едни дограми, при това отдавна, и това е. 

От неговия паркинг прекрачвате направо на централния площад, където Партийният дом от хепи соца в средата на 80-те, ако се съди по стила, е превърнат в библиотека и седалище на местния оркестър симфониета. На гърба му е съдът.

До Партийния дом има градина, украсена на своята граница с площада с една от запазените "капии" - каменните укрепления по някогашните канали, които са водоснабдявали града, като са го прорязвали напречно на Дунава.

Зад нея - тази мини крепостна стена или триумфална арка, пак зависи от нагласата, личат симпатични куполи на едновековни сгради - перлите на някогашната еврейска махала.

Сред тях тук - таме ще видите добре възстановени евроздания или дори една нова доста приятна резиденция. Всичко се разглежда приятно и лесно, защото дори в "центъра на центъра" движение няма.

Връщаме се на централния площад, около който е завъртяна мрежа от още няколко - един с фонтан, друг - кръгъл, от който - като от Триумфалната арка в Париж - под формата на слънчеви лъчи тръгват няколко малки улички, едната от които се нарича Витоша. Нелогично, защото планината е далече, но си е намигване към София. 

Зоната е пешеходна, но прави впечатление, че няма един читав, да не говорим за "марков" магазин. А най-тъжната, макар най-красива архитектурно, е сградата на местната централа на БСП, чиято фасада се руши след счупването на немалко прозорци, а отдолу се мъдри някогашна сладкарница, превърната в заведение от друг тип, въпреки детското си име. Виждате я на снимката по-долу.

Соцът е бучнал в съседство стърчащ уонаби небостъргач, който събира местната администрация - едно от не многото места, където хората тук все пак могат да намерят работа. 

Думите на отишлия си неотдавна знаменит фотограф Калин Руйчев - първият модерен майстор на обектива у нас, посветени на България:

"Безсмислено красива държава",

с пълна сила могат да бъдат отнесени и към Видин. Един изпразнен от хора, а почти - и от съдържание, иначе красив град. До който трудно и бавно се стига, нищо че е само на 200 км от София. И който не се стреми да задържи човека - свой и чужд, въпреки че има толкова много какво да покаже и да спечели от това. ВИЖ ОЩЕ СНИМКИ ТУК!

Борис Ангелов