„Какво е това златното в сака?”, попита митничарят. „Златният Орфей”, гордо отвърнах аз. „Аааа, спортистка – минавай”, пропусна ме той. Алла Пугачова даде дълго 3ч.38 мин. интервю на живота си за Е. Гордеева. Ето най-интересното и първо „българските теми”.
„На Орфея трябваше да пътува друг човек от СССР, арменец, но се разболя. Тогава Орбелян (б.р. неин любовник по онова време) ме прати. Дадоха ми българска и съветска песен за разучаване. А някой ми прати касетка с Арлекино на Емил Димитров. Първата ми мисъл беше: „Какво изобщо се пее тук? Що за глупости! Що за тъга! Не може да бъде хит”, разказва Пугачова.
„Напихме се зверски с един поет – тогава не пиех, аз се напивах – обзаложих се с него, че няма да ми напише готин текст, а той за половин час, на пияна глава, го спретна и лепна. Пеенето през смях, с което спечелих изпълнителския конкурс на Орфея, пък съм го учила в цирковото училище, което завърших. Донесе ми наградата и 10-15 минути овации. Емил Димитров лично ми поднесе цветя на сцената, беше в шок този прекрасен човек.
Върнах се с идеята, че вече съм супер популярна у дома, но от всички Орфеи, които задължително пряко излъчваха, точно „моя” не бяха. Добре, че по настояване на българската страна го даваха поне на запис. И тогава за първи път видях в очите на приятелите си, които бях поканила да отбележим повода, онзи поглед, който свидетелства за успеха. Хората те гледат с други очи! Оттогава винаги чувствам добре коя песен ще бъде хит и ще ми върне този поглед”, споделя легендата.
„Имам 5 брака, от които 2 истински и 3 тип „помощ за приятел”. За Филип толкова ме молиха майка ми и баба му, които бяха приятелки, а неговата майка на смъртния си одър – умираше от рак - ме закле: „Сега ти му бъди майка”. Бракувах се от отчаяние! Казах си – какво толкова, нещо за 3 години примерно...
Тогава, а и сега „брак с Алла” е най-голямата реклама. Примитивен ход, но работи. На Филип му дадох всичко, а той какво можеше да даде. Е, поне е благодарен”, разкрива Пугачова фалшивия си брак с родения във Варна певец.
„Първият ми брак беше предначертан от гадателка, която каза, че като изляза от нейния дом и видя мъж, той ще бъде моят съпруг. Имах среща в цирка, прие ме колега – гей, каза да се кача на втория етаж да акомпанирам на Миклас. Така първият срещнат наистина стана първият ми съпруг и бащата на Кристина. По пътя се и спънах по стълбите, което пък го бях сънувала.
ПРАБАБА МИ БЕШЕ ГАДАТЕЛКА И ЛЕЧИТЕЛКА И АЗ ИМАМ ТОЗИ ТАЛАНТ – СПАСИХ МАМА ПРИ 5 ИНФАРКТА
Затова и половин век махам с ръцете от сцената, сякаш нещо държа.
А бракът с Миклас ми даде най-щастливия ден в живота – раждането на Кристина.
После вторият брак със Стефанович беше фарс. Пак „помощ за приятел”. Трябваше му московско жителство. Най-забавно беше как по негова идея седяхме в кухнята и си пишехме смешни любовни писма – да има доказателства, ако ни проверят за фалшив брак, че тогава го правеха сериозно.
На Коледа се оженихме, на Коледа 3 г. по-късно се разведохме на голямо тържество, на което ни свиреше Висоцкий. Уж всичко беше майтап, но Саша съвсем сериозно изтегли всичките ми пари в банката – 47 000 рубли (2-3 апартамента в Москва по онова време). Че поиска и подялба на имуществото.
СМЯХ И ГРЯХ!
С НИКИТА МИХАЛКОВ МИ ИЗНЕСОХА ЕДНО РЕТРО ОГЛЕДАЛО ПОД МОЯ АКОМПАНИМЕНТ НА ТРАУРНИЯ МАРШ
Когато се нанесе при мен, още живеех – уж голяма съветска звезда, на 19-те квадрата на гарсониерата си в края на града. Вече идваха чужди журналисти да пишат за мен. Едни от ФРГ ги излъгах, че основното ми жилище е в ремонт и ще ги приема в студото си. Беше домът на композитора Зацепин, в който наистина има и студио.
Йосиф Кобзон, когото следващия път помолих да приема западни журналисти у тях, уж че у нас, разбра и ме заведе при кмета на Москва.
Дадоха ми апартамент 100 квадрата на главната улица - тогавашната Горки, сега Тверская. Не е легенда, че
НАПРАВИХ БАНЯТА СИ, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЖО ДАСЕН
Двамата трябваше да пеем на откриването на френско-съветския хотел Космос, открит преди олимпиадата през 1980 г. Жо, не Саша, ми уреди цялата санитария и фаянс - но специално за мен, не са от наличното в хотела. Даже ми пратиха френски водопроводчик да ги свърже, та беше много смешно как си общуваха с руския му колега, без да знаят и дума всеки на чуждия език.
После дойде третият брак с Болдин – пак „помощ за приятел”, че и двамата не ни пускаха в чужбина. Е, започнаха.
Той ходеше с други жени, аз не връщах други мъже, когато ми харесат. Така минаха десет години.
Помня, че се засякохме в един хотел в Днепропетровск и си казахме – дай официално да се разделим. Помня го и сега как се отдалечаваше, а аз гледах през прозореца гърба му, като на кино.
С Максим намерих хармония. Филип ме разбра веднага. Тази връзка не беше само полова, но си е и дружба. И сега не е само секс, а взаимно разбиране. Не знам какво бих правила без него!”, откровена е до болка Пугачова.
„Първото ми турне беше в Сибир, когато бях на 17 в група с хумористи и други артисти. 18-ия си рожден ден го отбелязах на концерт на нашата АГИТБРИГАДА в Тюмен. Пеех моята песен Робот и парчета на Висоцкий. Един директор (в нашата естрада го наричат „импресарио”, а сега е „продуцент”) тогава ми каза, че е най-добре да започна работа в часовникарския завод до дома ми и да се запиша в художествената самодейност, понеже за професионална певица не ставам. Събрах си багажа и на сбогуване му казах: „Тепърва ще слушате за мен”. Така и стана! Можем да го кажем 59 години по-късно.
Иначе всяка моя песен е история. Много ме питат на Паулс ли е посветена неговата песен Маестро, която пея. Или на Орбелян. Все едно.
Три щастливи дни е за моя първи Париж, когато директорът на СовСтанЕкспо 3 дни ме развеждаше и ме накара да се влюбя в този град – показа ми музеите, ресторантите, забележителностите.
Милион алени рози не исках да я пея. Беше си латвийска песен на Паулс, Андрей Вознесенски беше написал текст на руски и усети, че нещо не съм доволна. Предложи: „Да вдигна милиона от пърия куплет на милиард, на трилион в следващите”. Казах му да не си прави труда.
Не я чувствах тая песен. Но я записах.
Взех си касетката на турне в Югославия и в колата си я пусках, за да наизустя до съвършенство текста. Имах мрачен шофьор, който слушаше безизразно. Един, втори, трети ден. На четвъртия не пуснах песента.
МРАЧНИЯТ СРЪБСКИ ШОФЬОР ПОСОЧИ КАСЕТОФОНА И КАЗА: „Милион”. РАЗБРАХ, ЧЕ ПЕСЕНТА, КОЯТО НЕ ХАРЕСВАХ Е ХИТ
„Моят глас е като малък човек вътре в мен – прави каквото си иска – понякога боледува, понякога се стиска, друг път се отпуска неимоверно, показва ме, както трябва, а понякога спи. Никога не съм мислела за него. Освен, когато заради Чернобил бяха на път да го загубя. После
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Финалистът на младежкия US Open донесе ...
бТВ Синема 14 септември 21:00ч.
Режисьор: Грегъри Джейкъбс
В ролите: Чанинг Тейтъм Майк Джо Манганиело Ричи Мат Бомър Кен