Ходя на психолог, по-добре да споделяме с него, отколкото с Chat GPT: Лазар Радков

ВИЖ ВИДЕО ТУК!

Ще говорим „на ти”, защото се познаваме. Доколкото знам от теб, при аварии човек винаги трябва да помогне първо на себе си. И понеже си човек, който не просто спасява, а се занимава с още хиляди неща, да те попитам според теб и в живота, в психиката не е ли също е така?

То това е основно правило в абсолютно всяка една сфера на живота. Не само при бедствия и аварии, а в във всичко. Ако аз не съм добре, няма как да се грижа за семейството си. Ако семейството ми не е добре, няма как да помагам извън семейството. Така че...

Българското възпитание според мен е малко по-различно...

Аз мисля, че е малко от соц-а: ако имаш нещо, дай на другарчето, дай на другия. Пък първо другият да е добре...

И като се качат хората в самолет, им е странно защо първо на себе си трябва да сложат маската... А защо според тебе в България хората имат главно две роли. Едната е да се изкарват жертви (без да има аварии), а другата е обикновено ролята на суперзвезди, гениални, велики личности? Комплекс ли е това?

Ти ме подкара с трудните въпроси. Имаме го това. Драматизираме малко повече нещата. В интерес на истината, имаше едно изследване може би преди две години за нивото на задоволство от живота в държавите от Европейския съюз и българите бяхме на последно място. Румънците, с които делим така една граница, с които сме доста сходни и като и култура, и икономически, и както и да го погледнеш, бяха топ, заедно с финландци или не знам кои бяха. Няколко пункта отгоре. Реално тук се вайкаме, усещането е, че живеем зле е в повече, а всъщност живеем по-добре...

Отколкото, когато и да било са живели хората в България. Макар да не си го признаваме. Май ние никога добрите неща не ги признаваме и се правим, че не ги забелязваме?

Нещо в народопсихологията ни е такова. Имаме някаква жертва и знаеш ли, аз по някой път в такива случаи се обръщам към народните мъдрости: „Ти недей говори, че ти е много добре! Някой да не ти завиди, да не ти се случи нещо лошо”. И мисля, че това е така дълбоко заложено изобщо в културата ни. Може би може би това е една от причините.

А защо според теб, когато хората ги заболи зъб, ходят на зъболекар, а когато имат такива проблеми: не са наясно със себе си, имат някакви комплекси и така нататък, не ходят при специалист, който който може да им помогне за това? Аз си признавам, че веднъж ми се случвало...

Първо, тук все още имаме една стигма срещу това изобщо да си дадем сметка, че освен физическо здраве, има и психично здраве. И, както тялото не може да страда, така и психиката не може да страда. А психиката като страда, там решението не е алкохол, наркотици или да бием някой член на семейството, което е ужасно.

Но се случва в много български домове...

За съжаление се случва, да. А решението е да се обърнем към специалист. И тук има една стигма. Хората си мислят, че като ходят на терапевт, значи нещо им има, значи са луди, значи за нещо не стават. Има стигма. Ти знаеш, ти си пътувал доста по света и в развитите държави. Хората, които са с различни проблеми, дали да са в колички, сакати, а с различни психични разстройства, на тях там държавата така устроена, че им е намерила място. Има си за тях социални програми. Дори хората, които нямат толкова тежки проблеми, ходят на терапевт. Аз също смятам, че в днешни дни, поне от време - на време всеки човек трябва да ходи на терапевт.

Ти, като си толкова уверен човек, на тебе случвало ли ти да ходиш на психолог?

Аз миналата година по това време си намерих най-после човек, който ми се отразява много добре. Жена терапевт, която се занимава с психосоматика, тоест връзката между психиката и тялото и как всъщност ни влияят всичките емоции. Те се преживяват през тялото, предизвикват различни блокажи някъде, стягания буквално. И много добре ми се отразяваше понижаваше тонуса на нервната система, защото се правят 1000 неща.

Знам, че си претоварен и бърнаутът 100% е налице...

Аз съм в някакъв такъв квази бърнаут доста години. Автономната нервна система има два дяла: симпатиков и парасимпатиков.Единият е: „бий се или бягай”, а другият: „храносмилай и почивай”...

Ти си от вторите. Шегувам се, разбира се...

Не, но има има нужда, нали, когато ще вършим работа, трябва да се активираме. През останалото време тялото трябва да се възстановява. Когато е постоянно в този симпатиков е, когато „бий се или бягай”, постоянно си под стрес, с времето това води до износване и до до всякакви негативни. Това е тема не за един, а за много други разговори.

Слушам, че младите хора сега имат два начина да избиват. Единият е да споделят с Chat GPT, като според мен да споделяш свои човешки проблеми с някой, който не е човек, е изключително странно, защото ми е трудно да повярвам, че той може да ти помогне...

Странно е, защото ти си от друго поколение, но първо да споделяш. Ние това

говорихме с теб преди малко, че ти си Gen X. Аз съм от първите Mилениали. Нас никой не ни е учил да споделяме. Нашите родители не са споделили. Нашите учители не са споделяли. Даже всъщност може би ние – милениалите, сме първите първото поколение, което изобщо започва да обръща някакво внимание на своето психично здраве. Gen X - там са трудни нещата.

Да. Но доколкото Chat GPT не е човек, той не може да дава съвети. Между другото, в Щатите тръгнаха четири дела за склоняване към самоубийство на млади хора точно от Chat GPT. Те, разбира се, са срещу компанията или компаниите, които са притежатели там на на самия интелект...

Аз съм си експериментирал доста с изкуствения интелект, с този продукт и всъщност смятам, че когато подходиш, търсиш някакво градивно решение за себе си, на ниво на някакво средно ниво психотерапевт може да да върши или на някакво ниско до средно ниво психотерапевт може да свърши работата. Самият факт, че сядаш да си споделиш преживяванията, терзанията, това ти помага абсолютно да понижиш напрежението, да понижиш тревожността и малко от малко да си структурираш ума. Машината отсреща ти помага също да видиш някакви неща, които не виждаш, да изструктурираш малко. Поне на мен ми е давало добри практики. Аз не съм искал и нещо друго. Но да, не е панацея. Не може да замести човека, не може да замести добрия специалист. Но е добре да седнеш вкъщи просто да си излееш мислите на първо време. Много по-ефективно реално е просто да седнеш и да ги пишеш, защото тогава използваш и тялото. И доста по-терапевтично е. Това е показано и в множество проучвания.

Да, точно така. Има изследвания, че писането на ръка е много по-добро...

Много и ти помага и да си структурираш ума и да ги излееш тези неща. Когато то остане на на този хартиен носител, вече не е да ти бръмчи постоянно в главата, защото това са някакви истории. Това, което ние сме го написали, е нещо, което ни се върти. Дали в съзнанието, дали в подсъзнанието се върти хиляди пъти. Много хубава практика. Тук смятам, че писането е по-добре от Chat GPT.

Както казахме при авариите: първо си помагаме сам. А понеже си фитнес гуру в оставка, шегувам се, разбира се, какво ще кажеш за блъскането като изход при тези състояния, при които човек е неуверен, първо. И второ, блъскането много често е свързано при младите хора с някой, който ги отваря за взимане наразлични неща. За да избиват проблемите...

Е, ти пък, баш сега „много често” ще кажеш. Не е много често, но да - случва се. По-скоро е изключение...

В доста фитнеси го има това, свидетелствам...

Да, има го, ама виж по принцип на хората щеше да им личи, ако масово взимаха. Първо нека да почнем оттам...

Т. нар. „химици”...

Масово хората не тренират. Да почнем оттам, тренират едни - последно преди няколко години бяха - 8-10% или нещо такова. И то тренират от време - на време. От активно трениращите сигурно са под 1% тези здраво трениращи от населението.

Но при младите хора са много по-голям процент, нали?

Разбира се. Но пак е малък процент. Малък е процентът. А на тези, които вече взимат нещо, е още по-малък процентът. Не е като да има някакъв социален проблем. По принцип младите хора хептен нямат нужда да взимат каквото и да е било, защото на тях хормоните им са нагоре.

А има ли зависимост към зоба според теб и пада ли границата на гнева? Тоест, много по-бързо се гневиш и много по-бързо се агресираш, отколкото, ако не взимаш зоб?

Да. Това, което съм чел, защото нямам персонален опит със стероиди е, че стероидите са като парите, като известността и и така нататък. Тоест, ако си бил някакъв свестен човек преди парите, след парите ставаш свестен човек с пари. Ако си бил свестен човек, дето никой не го е знаел, след това си свестен човек, който е известен. Свестен човек, който е с по-малко мускули става свестен човек с повече мускули. Ако си бил задник, след това просто си задник с много мускули. Ако си бил беден задник, след това си задник с много пари. И, ако си бил неизвестен задник, след това си просто задник, за когото хората казват: „Ей го тоя задник, всички го знаят”.

Тоест, не се развива зависимост към зоба?

Ами чакай сега. Зависимост е друго. Ние като станем така много огромни, по-трудно можем да се агресираме хората. Не, че не можеш да си насилник, но някак си сега аз съм 100 кг и съм много против насилието. Но също така смятам, тук отварям съвсем малко по-различна тема, че човек, който е против насилието, трябва да бъде способен на насилие. Само човек, който е способен на насилие и също може да се въздържа, реално може да бъде против насилието. Защото, ако някой се опитва да го насилва него, той може да направи нещо.

Като човек от бойните спортове в оставка ли го казваш? Така наречената контролирана агресия е това, нали?

Всичко, всичко отива в залата. Всичко отива в залата по бокс, по кикбокс, карате, джуджицу, MMA и така нататък.

Добре. Да разширим разговора към агресията в обществото. Как виждаш агресията: като страх ли? Тя много избухна напоследък. Някои обвиняват времето, в което бяхме две години затворени. Вглъбяването в мрежите, в смарт устройствата, липсата на спорт, което ти изтъкна, от кое идва?

Не, всъщност все повече хора спортуват, нали. Преди 15 години примерно бяха 5% или нещо такова. Виж, тук трябва да видим някакви официални статистики, защото реално това, че една тема се появява по-често в медийното пространство не значи, че отразява това колко често се случва реално в живота. Защото веднага ти давам пример, когато става въпрос за катастрофи – 1/3 грубо от новините са, че той бил пиян и е катастрофирал. Обаче като погледнеш статистиките за катастрофите, там когато има жертви, между 5 или 8% са реално пияните хора, които са ги причинили, нали. Основно е висока скорост, лоши маневри и така нататък. А за наркотиците бяха под 1%. Обаче в новините... И тук не мога да не коментирам също някой, като каже „едно време по соца нямаше наркомани”. Не бе човек, просто нямало е във вестниците статии за наркомани. Иначе според статистиките на на МВР е съвсем друго.

За теб израз на страх ли е, на несигурност ли е агресията?

Абсолютно. Да, абсолютно.

А става ли зависимост агресията?

Става ли зависимост агресията? Това е интересно поставен въпрос. Знаеш ли, ще ти отговоря по друг начин. Попадал съм на изследвания как пошляпването на деца, физическото наказание на деца, какъв ефект имало впоследствие. И това е един от ефектите, нали? Всички като кажат: „Ти, като не си биеш детето, то как ще се случи? Как ще е дисциплинирано? Да, изследванията показват, че шляпането води до послушание, обаче впоследствие повишава антисоциално поведение, депресии, агресивно поведение и то в рамките на следващите няколко години. Води до склонност към рискови поведения, склонност към злоупотреба с наркотици, склонност към злоупотреба с алкохол. Понижава коефициента за интелигентност с между 2,8 и 5 пункта, което е много.

От което излиза, че агресията е зависимост, след като заедно с нея идват и другите, нали така? Според това, което ти каза току-що ставаш зависим към агресията и към агресивното поведение и смяташ, че това е някакъв модел или виждаш някакъв такъв модел, който се утвърждава в обществото, като начин да си решаваш проблемите и да блеснеш...

Разбрах те. Ами, виж, не съм не съм мислил дали може да го дефинираме като зависимост, но със сигурност има корени от една страна в семейството, от друга страна, в обществото и в народопсихологията. И да, ако това реално показват и медиите, ако това виждаш вкъщи, ако това виждаш като поведение в средата, което си, е съвсем нормално всеки от нас да възприеме, че това е поведението, защото ние се ориентираме откъде кой всъщност кой ни формира като личности, семейството, учителите и след това там всичките ролевите модели в средата.

Затова е много важно децата от малки да тренират. На моето дете още от детската градина учителката му казваше:”Всеки трябва да спортува”. Не е нужно да си първи, иди на някой спорт, виж кое ти подхожда”.

Не е нужно човек да бъде непременно шампион и това е много важно, защото ние малко сме комплексари и ако не си първи, значи просто край. Отказваш се.

Моето дете ходи в понеделник, сряда и петък на джудо. Вторник, четвъртък е на брейк, уикенда плува един път или два пъти и ходи на роботика, в петък след училище има един час шах и така, то спортува. Това помага да изгради дисциплина. Държи децата в добро здраве, изгражда нервната система. Има много изследвания, които показват, че децата, като им се добавят някакви часове физическа активност през седмицата, в училище си повишават резултатите по математика, език и така нататък. И то спрямо деца, които имат малко повече часове математика, език и така нататък.

Отваря им се съзнанието, така да го кажем...

Нервната система става по-адаптивна. Нервната система заради различните стимули, на които биват излагани, различните умения, които трябва да развиват, те трябва да се научат да се борят, да преодоляват трудности. Също много важно сега, понеже покрай спасителните екипи в момента имаме, започнахме и втора група за спасителни кучета. И аз от кучето, дето се вика, като съм си говорил с треньорите, които са там, като виждам как се случват нещата, те са много сходни с тренирането на хора. Изграждаш устойчиво поведение и една адаптивна нервна система. И затова е много важно, значи първо като деца, след това като тийнейджъри, колкото повече тренират, повече толкова по-малък е шансът хормоните да ги бият и да правят глупости. И аз имах този проблем някъде в последните години на училище. В някакъв момент движех с агитки, признавам си.

Аз съм от Пловдив, движих с агитката на Ботев – Пловдив. Всеки тийнейджър почва да търси себе си, среща конфликти. Той трябва да се заяви. И намира по някой път подкрепа в такива „институции”. Случвали са ми се лоши неща, участвал съм в разни сбивания. Аз съм бил, мен са ме били, но в един момент си дадох сметка, че не е ОК да съм участвал в три сбивания за една седмица. И си казах: Окей, спирам с тия неща. Почнах да ходя да тренирам с тежести, почнах да ходя на волейбол и това доста ми помогна. Бях предпоследна година в гимназията и то в елитна гимназия. Аз съм от Английската гимназия, която е топът на топа. Както и да е, не са ме изключвали. Завърших с пълно шест.

После продължи със спорта...

Да, по-късно продължих със спорта, между другото.

Аз те забелязах за първи път, когато в ролята си на фитнес гуру обясняваше, че няма нищо лошо в шоколада, който за много хора също е зависимост. Но много по-добра зависимост от изброените по-рано. Да кажем няколко добри думи, да помилваме шоколада. Това за мене е важно послание. И заради сезона, и заради това, че вместо да агресира човек, по-добре да яде шоколад, за да се успокои.

Да. Особено, ако човек, когато е гладен, му се повишават катехоламините -хормоните на стреса. И знаеш: „Гладна мечка хоро не играе”, казват нашите поговорки. Гладен човек обикновено е един такъв напрегнат, сърдит, нацупен и така нататък. Вече като хапне, става друг човек. И както е казал Парацелс, в контекст на шоколада, той не го е казал за шоколад, но Парацелс е казал: „Дозата прави отровата”.

Да, точно така: „Само дозата е отрова” е на латински...

И всичко в този живот е в някаква доза. На шоколада може да му се насладим. Какаото има антиоксиданти, супер е. Също действа положително при депресия и прочие. Но тук сега не става въпрос за да ядем шоколад с черпака. В книгата, която написах, която в някакъв момент трябва да я преиздам Яж шоколад и отслабвай, тя беше направена така, че всеки ден, като ритуал следобед, човек с кафенце или с чай или с каквото иска може да хапне половин шоколад. Това са 40-50 г, какъвто му е кеф, ако обича. Ако обича тъмен – тъмен, ако обича обича бял – бял, ако обича млечен, няма значение, но да му се наслади. През останалото време да набляга на храни, които са богати на хранителни вещества, тези, които са в основата на повечето балансирани режими – меса, риби, плодове, зеленчуци, ядки...

Яйцата също бяха помилвани вече, а бяха забранени до неотдавна...

Също храни, които са богати на хранителни вещества, храни, които ни засищат.

Съвсем накрая. Ти си човек, който спасява, ако така трябва накратко да те определим, да се слагат брандове и така нататък. И за такъв са измислили психолозите синдром – Синдрома на спасителя. Аз познавам такива хора. Приемам го за нещо много добро, но явно прекаленото увличане не е добре… Кажи няколко думи за това и така да завършим!

Първо, така или иначе във всичките тези професии – и при пожарникарите, и при различните спасителни такива екипи формирования, дали ще са за планинско, за пещерно спасяване при бедствия аварии, доброволци и прочие си го има този и синдром и комплекс на спасителя. Това са хора, не генерализирам в никакъв случай, но просто тези области с риск привличат хора, които по някакъв начин имат някаква вътрешна потребност да се доказват. Ако се обърнем към психологията, в основата й е, че всеки има нужда да принадлежи. Нужда да се чувства признат, оценен и така нататък.

И хора, които поради някаква причина в детските си години, като всеки от нас, има всеки има травми от детството. За съжаление, но така функционира системата. Ако не е получил достатъчно, не е бил оценен, не е бил забелязван и така нататък, това впоследствие в живота вече се проектира в нужда, потребност да да блесне. Някои хора правят се правят на маймуни по социалните мрежи...

Масов спорт....

Други хора отиват и искат да се занимават с благотворителност. Трети отиват да спасяват други хора и така нататък. Та да кажем, че всяка една травма може да има негативна проекция като това да вредим на другите или на себе си. Но може да има и положителна проекция - да помагаме на другите. По някой път дори за сметка на себе си. Но, докато не е осъзната, докато не е излекувана, дори положителните проекции, тоест да сме полезни на света и на хората около нас, пак много често става за сметка на самите нас, за сметка на семейството ни. И това мога да го кажа, за съжаление, и от личен опит, от първа ръка. Абсолютен факт. В смисъл, че аз си страдам от такива неща. Но всичко е под контрол или поне се самоубеждаваме, дори да не е под под контрол. Какво може да направиш? Работиш, стараеш се да избуташ деня и другия ден да си малко по-добре или малко по-малко зле. И това е.

Благодаря ти много.

И аз ти благодаря.

Борис Ангелов

*Проектът „Агресията като зависимост” на Сдружение „Екопрограма” се осъществява с подкрепата на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10а от Закона за хазарта (2023-2025). (НПИМД-КО1-ОБЛ-028/2025, Договор №25-00-38/09.09.2025)