Как кечът на Lucha Libre стана туристическа атракция в Мексико: Пряко от Козумел(ВИДЕА И ФОТО)

Най-търсената екскурзия в Козумел – курортния остров на Мексико, недаеч от топкурортите Плая дел Кармен, Канкун и световноизвестния с древните си останки край удивително прекрасния плаж със смарагдени океански води Тулум, е Lucha libre, Tacos y Margaritas. Водеща в нея е свободната борба, както се превежда първото в заглавието – кечът, който се разиграва колкото се наложи пъти на ден в нещо като малък етнографски комплекс в самия край на столицата на острова, на около 2 км от центъра и в непосредствена близост до единия от двата круизни пристана.

Пристигаме на другия кей в самото сърце на Козумел. Посрещат ни рикши, които откарват гостите от кораба до портата с подстъпите на заелия най-централната позиция в града мол. Официално тази услуга е безплатна, но неофициално мексиканците изобщо не се свенят и за най-дребното нещо да си искат бакшиш.

На портата на града има остроумна пластика на „седнал” на пейка мъж, взрят в телефона си – ирония към предимно американските туристи, които прииждат на хилядни групи всеки ден тук. И на които всъщност Козумел трябва да бъде много благодарен, тъй като не разполага с никакви забележителности, за разлика от съвсем близкия полуостров Юкатан със споменатия вече Тулум, световноизвестните индиански пирамиди на Чиченица, които са много по-впечатляващи от египетските, с прочутите сеноте – пещерните езера с дупки „на тавана”, през които влиза слънце и вода.

Пресичаме досадния и скъпичък, хеле за беднотията наоколо, мол под открито небе, извъртян около местната пристанищна кула.

На паркинга ни чака шофьорът, който е сложил табела да му се остави бакшиш, вместо да си го проси като останалите. Според него му се полага за няколкото минути, през които ни вози по една и съща крайбрежна улица до местоназначението.

Пред залата за борба в „етно” комплекса ни чака бар с коктейли Маргарита и сок от хибискус, който – също като в споменатия по-горе Египет, е любима напитка и тук. Маргаритите са най-лошите, които съм пил в Мексико, където вече съм обиколил столицата и курортите 2 години по-рано.

Влизаме в залата, която е специално направена, но не е съвсем добре замислена заради дневната светлина, която прозира през купола на тавана и пречи снимките и видеата да стават толкова добри, колкото можеха, ако не беше този досаден „контра жур”, който по някаква тъпа причина е вездесъщ и от двете страни с трибуни, разположени около ринга.

Излиза водещият и вика по същияначин, както колегите си от WWE, въпреки камерната публика. Излиза кръстилия се на комплекса Дон Бариесито в червено, с когото правим интервю впоследствие – оказва се бивш състезател и по класическа, и по свободна борба. Срещу него е Гръмотевицата в синьо. Бият се артистично и на ринга, и сред публиката долу в залата, като главният герой ме обявява за свой брат, когото защитава от злия поглед на съперника му.

След мача се срещам с двамата борци. Гръмотевицата не говори английски, а водещият на шоуто явно не го смята за интересен за интервю, но с удоволствие ми превежда, за да се получи разговор с победителя в мача.

Питам състезателя има ли специални школи, където жадните за кариера в този вид шоубизнес, дал не само на Мексико, но и на САЩ и света звезди като легендата Рей Мистерио, Батиста и още куп знаменитости, могат да се подготвят?

Той ми отговаря, че не само има, но и подготовката трае 3 години. Самият той попада в школата от тепиха. Миналото му е на национален състезател по борба, при това и двата сила – класическа и свободна – ние имаме такъв случай в лицето на бащата на Наско Сираков – световния шампион Петко Сираков, както и на още няколко богатири.

Питам какво учат в школата и дали акробатиката и каскадьорството са сред предметите в нея. Борецът ми отговаря: „Най - много внимание обръщаме на въргала, после качваме нагоре”. Има предвид чудесата, които правят от въжетата над ринга – салтата са впечатляващи отблизо, както и звука на трясък от приземяването на твърдата настилка. Тая работа не минава без болка.

Питам якия си събеседник, скрит зад характерната маска – като неговата и на другите момчета от шоуто се продават на две сергии във фоайето на залата, дали актьорското майсторство е сред предметите в школата за борци. Той ми обяснява, че не е.

Казва, че за да стъпи на ринга като професионален атлет в мексиканската борба, всеки човек трябва да мине 3 изпита, за да вземе съответните 3 сертификата. Документите свидетелстват за владеенето на 3 стила. Това са класически и свободен от олимпийската борба плюс кеча.

С много музика и собствено шоу при излизане на ринга излизат момчетата от втората част на шоуто. Мачът е отборен между Техничарите и Силоваците. Изненадващо печелят първите.

Когато след максималното унижение – свалянето на маската на противника, по-дребните и по-атлетични Техничари печелят като тушират хпротивниците си, глас зад кадър нарежда на публиката да се строи в по две редици от всяка страна на ринга, за да си направи всеки лична снимка със състезателите и комичния съдия Такос.

После ни извеждат в градината, а докато аз продължавам с интервютата с борците, спътниците ми сядат в двора в съседство – приятно място между ресторанта, бара и магазина на етнографския комплекс, пълен със сувенири, текила и мескал, както и с недотам вкусния, но артистично опакован местен шоколад – поне според легендата той все пак е дело на местното население - маите, които го откриват за света.

Домакините са ни подготвили такос – локалния вид „сандвичи” – в питка, която се навива сред изпълване с каквото човек си избере – най-често любимата по целите Кариби манджа от боб и кайма, която всеки от народите около това море нарича според страната си. Тук естествено на всичко се слага и най-мексиканската храна – авокадото.

Обещаните Маргарити идват като втора доза, но вече опитали и разочаровани, не вземаме не само от тях, но дори и от също възсладкия сок от хибискус.

Готови сме за отпътуване обратно към центъра след часове, изпълнени с екшън, които някой може да определи като фрийк шоу, но мексиканците правят немалко пари от тази атракция. Виж още снимки тук!

 Борис Ангелов