Общество в криза води и до лична криза на всеки или Тайната агресия и как да я парираме

Празниците и събиранията с близки и роднини, които често са свързани с неловки моменти и трудна комуникация, често водят до конфликти, заради пасивно - агресивно поведение.

Агресията е една от важните емоции, която ни е дадена, съществува от раждането – от плача от глад на бебето, може да свидетелства за разочарование, раздразнение, за още много неща. Тя е естествена част от нашето съществуване и от животинския свят изобщо. Днешният ни психологически лайфхак е посветен на нея и начините да бъде парирана.

Важното е да знаем кое може, а кое не, съветват психолозите.

Това е наложената от обществото граница на агресията.

Колкото е по-разделено обществото и колко оповече е в състояние на нестабилност – агресивното поведение нараства в хората, като част от собственото Аз на всеки. 

Обществото в криза кара човека да се чувства и в лична криза, тъй като неизвестността, идваща от всеобщата неопреленост е най-страшна

Пасивната агресия – толкова позната на всеки от поведението на бабите/свекървите/тъщите, които ни подлагат на емоционален рекет е една от по-скритите форми.

Това са отлично известни на всички ни реплики от типа: „не ми се обаждай”, „не яж, като не ти харесва”, „не ми подарявай нищо за празниците”. Тези отчетливи начини за създаване на чувство за вина. Идвает от тайна, скрита агресия, насочена, за да отрази фрустрация, която човек не иска или не може да прояви открито. Но желае да постигне резултат в действията на другия. Поради което психолозите категорично я определят като пасивно-агресивно поведение

Ето го и лайфхака. Правилната реакция: спокоен анализ, особено при повтаряемост, като си задаваме въпроса „защо изобщо ми пука”? Какво в мен дава повод да бъда манипуларин? Чувство за вина? А виновен ли съм наистина?

Ако правите каквото трябва, значи не сте, значи е манипулация, значи е пасивна агресия.

И не бива да се поддаваме. Как работи в реалността?

Казвате „ОК”, оставяте яденето недовършено, не се обаждате, не давате подаръка. Все едно приемате за чиста монета пасивно-агресивната команда. И човекът, дори да прояви известно упорство, ще разбере, че това вече не работи.

Принципът на айкидото, както го наричат някои психолози със спортна ориентация.

Има хора, които просто не умеят да си поискат – вече го обсъдихме тези дни как става. Това са хора, на които не е обръщано или не е достатъчно вниманието, т.е. при тях понякога дори не е осъзната агресивна реакция, а е автоматизъм, не е нарочно. Тогава вече можете да проявите разбиране и да отстъпите, като се присъедините. Какво означава това ли? На репликата: „не ми слагай повече ядене” – казвате: „вземи колкото искаш, ще изям останалото”.

Ако се получи конфликт на базата на настояване на пасивно-агресивен емоционален рекет – не се впускайте в обяснения, защото стават дълги и пораждат нови конфликти. Поемете отговорност и се извинете, като накрая наредите: следващия път просто кажи какво всъщност искаш.

Точно обратното е анонимната агресия – защото идва от липса на поемане на отговорност. Тя е най-разпространената днес и особено в социалните мрежи и всякакъв вид нет-коментари – примерно на платформи, даващи място за мнение на клиенти

Хората не си казват в ресторанта, а го „нареждат”/”нахранват”, като бомба със закъснител, когато се приберат.

Това е страхлива, но много мощна реакция, именно заради безотговорността – обикновено е с намесване на лъжи, обиди и т.н.

Но анонимна ли е всъщност? Прави се най-често, като не се знае, че всичко е проследимо в нета от притежателя на сайта или от притежателите на проследяващи системи – все едно дали служби или заинтересовани частни лица.

Наумява се с идеята: няма да ме намерят, няма да ми отговорят, няма да ме накажат. Нещата, от които се боим, за да не поемаме отговорност като зрели личности и възрастни хора.

Тя е част от т.нар. face culture, която стои и зад обсъжданата от нас тези дни златна маска.

Анонимността ни „разсъблича” до малки деца. Тя е ужасна проява на нашата незрялост, която традиционно наричаме „вътрешното си дете”. „оголване” на истинската същност на на вид нормален човек, който прикрива травмите си

Обществото ни е един огромен „къстъмър сървис” – делим се даващи и приемащи услуги, които си променят ролите.

Това е злоупотреба с власт – да напишем 3 от 5, за да понижим рейтинга, усещаме се влиятелни и наказващи.

Свързано е с породената от социалните мрежи свръхпредлагане, водещо до свръхочаквания и породеното от тях свръхнедоволство, което поражда жажда за отмъщение, психолозите го наричат

„Агония на избора”!

Така изливаме във въображаема мощ своето безсилие, комплексите си, които иначе ни е неудобно да изявим, за да не си го получим в реалния живот във вид на шамар, цялостен бой или сериозни обиди в най-добрия случай.

Целта ни е безнаказано нараняване, което даже може да не е конкретно, а „по принцип”, при това без да осъзнаваме или забравяйки, че зад ресторанта, хотела, магазина, концерта... стоят съвсем реални хора и тяхното оцеляване.

Терапевтично е лайфхак за олекване, като психолозите са категорични:

Фрустрацията е най-прекият път към Агресията

При агресивност в социалните мрежи срещу вас, задайте въпрос, при дискусия възразете предметно, в никакъв случай не и лично, както и да ви провокират, за да се наложите. Като при това не очаквайте да ви бъде признато, стига ви да го усетите, а това е неминуемо.

Самоутвърждаването, заради което хората агресират в социалните мрежи, е признак за ниска вътрешна самооценка – за нея ще говорим в следващия ни психо лайфхак, което обаче е фалшиво и не помага, освен за временно облекчаване на компексите.

Можете лесно да го контрирате например: „Това, че сините не са прави, далеч не значи, че червените са”.

Или: „Защо биете негрите” е манипулация, взета на подбив в световната класика още преди век”.

Няма нужда да обяснявате на агресора, че показва слабост, завист, съмнение в самия себе си и ниска самооценка. Само ще го агресирате допълнително.

Как обаче сами предизвикваме завист, а с това агресия от фрустрация в социалните мрежи, когато споделяме щастливи моменти?

Ако някой се фука с нещо – кола, пътешествие, бижу, друга лъскава придобивка...., но не е ограничил кръга на виждащите публикацията само до приятелите, които искрено могат да споделят радостта му, значи съзнателно се отваря към публиката. И трябва да бъде наясно, че ще породи хейт, защото заради това е и направено.

Думата на годината неслучайно е ragebait – искате да породите завист, ще жънете омраза, защото едната е форма на другата. Дори да прави пиар/реклама, ефектът е същият.

Тактичността, също като симпатията, трябва да бъде взаимна

Ако ви атакуват тролове, не се притеснявайте, радвайте се, защото сте толкова важни. И ги съжалявайте, както и плащащите им.0

Има смисъл да реагирате и да отговаряте само, ако човекът е в състояние да слуша – не се обяснявайте, не се оправдавайте – според британския кралски девиз!

Диалогът е изкуство

Това се учи, налага се непрекъснато да развиваме това умение, да се стараем, да работим върху него.

Игнорът / гоустингът също е пасивна агресия . Това е друг вид невидимост – неанонимна анонимност, насочена да предизвика депресия, тъй като най-често не се обяснява и иска да причини агония на липсата на отговор

Можете да напишете до този човек писмо, което да не му изпращате, защото така ще осъзнаете какво стои зад това.

После затворете страницата и не се връщайте повече назад. Това ще ви създаде достатъчна доза усещане за агентност – вие вземате решението, а проблемът е негов, не ваш. И ще престане да ви е яд на игнора. Ще го забравите. И ще се чувствате заслужен победител.

Гоустингът е слабост – недостиг на сили човек да обясни какъв му е проблемът, фрустрация, която агресира.

Проф.Светлана Комисарук, Колумбийски университет, САЩ